Ерик беше на почивка.Най-накрая.След 10 месеца упорито бачкане си беше заслужил удоволствието да се отпусне малко.Беше началото на януари а той се намираше в Париж.Винаги бе искал да види Париж през зимата.Радваше се на студеното време и жадно вдишваше хладния въздух а снежинките танцуваха радостно около него.Изобщо всичко беше перфектно.Беше дошъл с едно гадже и с нетърпение чакаше да дойде вечерта,за да излязат заедно на някоя романтична вечеря,а после цяла нощ да се скъсат от чукане.Чувстваше се щастлив разхождайки се по широките красиви улици.Наслаждаваше се на живота,а снегът продължаваше да вали,красив и нежен.В този момент нещо го накара да спре.Сякаш някаква невидима сила му подсказваше,че нещо не е наред.Той се закова на едно място напълно неподвижно,а след това бавно се завъртя наляво.И той не знаеше защо.Просто го направи.Сетивата му се изопнаха до крайна степен от това което видя на около десетина метра от себе си.Там стоеше и го гледаше момиче.Невероятно красиво и нежно.Просто стояха и се гледаха така сякаш всеки един от тях бе ударен от светкавица.Това бе тя.Момичето в което бе влюбен дълги години.Тя бе изчезнала безследно в един хубав ден.Той никога не чу нищо повече за нея.Месеци наред не можа да превъзмогне болката.Беше смазан.Задаваше си хиляди въпроси.Защо,как,кога.Не можa да намери отговора и това го убиваше.Трудно я превъзмогна.Бавно те тръгнаха един към друг сякаш теглени от някаква невидима сила.Той бе забравил този невероятен поглед който привличаше като магнит.Фигурата й,очите й,усмивката й.Тя бе обзета от непреодолимо желание да го целуне и прегърне.Той се доближи до нея,погледна я нежно и...
В този момент се чу противния звук от чупене на кости.Причината бе,че носът и се запозна с масивния му златен пръстен.След това носът й се запозна с бордюра както и с върха на обувката му.Мозъкът й все още не можеше да осъзнае какво по дяволите става.Лежеше на земята,а кръвта и се смесваше със чистия,бял сняг.Сега тя бе смазана.Е вярно по малко по различен начин,но какво значение имаше.Думите бяха еднакви.
Той бавно се отдалечи посвирквайки си любима мелодия.Сега наистина бе щастлив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар