Треска за злато

Не знам дали ви се е случвало да гледате някое от ония нощни предавания в които задават някакъв въпрос и трябва да се обадиш,да отговориш на въпроса,за да вземеш с "лекота" сумата която предлагат.Не знам как му викат - някакъв сорт олигофрения за правене на пари ще да е щото не го бях виждал до сега.Та оня ден преглеждам аз каналите(нали знаете - късно вечер в петък,а вие вместо да излезете някъде да свалите някое гадже или поне да се напиете,кибичите пред телевизора като последния идиот с бира в едната ръка,цигара в другата,а третата в гащите..това в случай,че сте живели близо до някой АЕЦ) и какво да видя:някаква девойка усилено се молеше някой да се обади и да отговори на някакъв тъпанарски въпрос.Може да се каже,че монолога който провеждаше приличаше доста на сапунен сериал с един човек,обаче.Нещо от рода на:Хайде,обадете се.Ама защо не се обаждате?Това са 500 лева!Никой ли не иска 500 лева.Знаете ли,че това са 500 лева?Колко ли неща могат да се купят с 500 лева?Не,това не са просто 500 лева-това са пет банкноти по 100 лева.Ама имате ли си на идея колко са 500 лева!Цеееееееели 500 лева.И така до безкрай.Чак ми дожаля за бедното девойче.Такова едно самотно,самотно в 12 вечерта и никой не иска да му се обади.Поне едно здрасти да му каже.
Пропуснах ли да спомена,че ужасно ме мързеше в този момент?Бях се размазал на фотьойла и гледах едно такова премрееежено,аха да заспя.Ама тая девойка ме оживи.Викам,бе чакай да се обадя барем,ко не друго да я питам дали не иска да излезем да пием някъде по една бира.Ми така де,кво се е цопнала толкоз късно в петък вечер и мрънка по телевизора като развален грамофон.Гледах я как се напъва да измисли някоя простотия колкото да има какво да приказва(не беше от най-умните) и докато се чудех дали да се обадя или да си пусна Спайс Платинум телефона в студиото телефона иззвъня.Девойката ужасно много се зарадва,оживи се,разчувства се и попита дивата селянка която киснеше на линията какъв е отговора на въпроса.За нейно най-голямо разочарование получи грешен отговор и отново клюмна.Имах чувството че гледам някой гладен и жаден човечец който се влачи през пустинята и вика:Водаааааа,искам водаааааа.Силно се надявах,че мъките на нещастното девойче са приключили ама нейсе.
Един час по-късно,тя все още продължаваше да балуца като радановска биволица а в очите й се зараждаше дивият поглед на чилийски патриот боец за свободата на родината който набира млади бойци.Пък и честно казано доста се чудих защо никой не звъни.Девойката(споменах ли,че беше доста читава?) вече беше изприказвала де що простотия може да измисли и операторите се опитваха да й подсказват какво да говори.Професор Вучков ряпа да яде.Тая изприказва за едно предаване повече глупости отколкото Вучков за 10.Личеше си как мозъчните й клетки отчаяно се мъчат да измислят нещо ново,лявото й око почна да дава нервни тикове,невроните й се напъваха и добре,че и даваха само лицето щото се басирам,че вече се беше насрала.Чудех се колко ли взима,че да се излага така пред цяла България и то по БТВ.Лично аз бих се навил за едни спортни 10 хиляди евро на предаване,ама тя май взимаше по-малко.Та замислих се как е възможно да предават такива невероятни глупости.
Странно е също как малка бедна държавица като нашата може да раздава милиони левове всеки божи скапан ден от такива тъпанарски предавания.То не бяха апартаменти,коли,хиляди левове.И това постоянно.И определено този бизнес все повече разцъфтява.Тоест хората постоянно играят на всякакви възможни телевизионни игри с тайната надежда да спечелят нещо.Все ми се струва,че българина ужасно много иска да печели.Не да работи и да си изкара парите като нормален човек и да не се занимава с глупости,а все се надява да спечели нещо.Ако може ей така от въздуха,ама да спечели.Цял живот се надява да удари нещо от тотото.Да намери нещо на улицата,по магичен начин да му паднат ей така 1 милион лева.Забелязал съм,че дори има хора които живеят за това.Защото се надяват да спечелят.Всички казваме,че това са глупости,но не се ли надяваме и ние тайничко да се случи чудото.Това ми напомни на онзи стар виц в който човек се молел на Бог да спечели от лотарията.Молел се с години,но нищо не се случвало.Най-накрая човечецът умрял,изправил се пред Бога и го попитал защо така и не спечелил цял живот нищо,а Бог му отговорил:Че вземи пусни един фиш поне,де! Та и нашата работа същата.Вечно искаме без да си мръднем пръста дори да спечелим и ние.Но какво пък-надеждата крепи човека.
Надявам се,че не съм ви доскучал с тези мои глупости,но ако някой път решите-ей така за спорта да участвате в някоя игра замислете се над следното:какъв е шанса ви да спечелите?И искате ли да пълните гушите на някакви мазни типове които са измислили доходен начин да изиграят доверчивия и вечно надяващ се българин?
Това е от мен.Изчезвам,че почва след малко "Треска за злато" и джакпота бая е нараснал!