петък, 4 януари 2013 г.

Трябва ли да се намесваме в чуджите взаимоотношения?


Случвало ли ви се е да видите,че нещата между двама души не вървят добре?Да искате да помогнете на приятелите си защото повтарят вашите грешки?

Оставал съм изумен,какво може да се случи междру двама души,само защото говорят на различни езици.Инак са идеални един за друг.Но,пък просто не говорят на един език.
Не съм много сигурен всъщност,кога двама души си подходжат.Когато противоположностите се привличат или когато мислят и действат по еднакъв начин.Когато обичат да правят едни и същи неща,или когато всеки си има собствено хоби и не досажда на другия.Но и в двата случая виждаш как тези хора биха могли да живеят щастливо до края на дните си заедно.Как биха могли да избегнат съдбата на повечето нещастни и самотни души.

Самотата е най-страшното нещо на тази планета.Поне според мен.Но в много случаи,след поредния скандал си казваме,че сме уморени и не искаме да продължаваме напред.Теглим една майна на всички и всичко.Втълпяваме си клишета от типа "след жена/мъж и автобус не се тича,защото винаги идва друг",а не се замисляме,дали този другия автобус няма да вози по-кофти.Може пък и да е по-добре,разбира се.С климатик,удобни седалки и т.н.Но не е много сигурно.Доста често не успяваме.И в крайна сметка,на подсъзнателно ниво се опитваме да намерим автобус,който е като първия.Оставаме тъжни и разочаровани от живота.Вървим напред с гордо вдигната глава,а вътрешно не искаме да сме живи.Човек не е създаден,за да е сам.Но въпреки това,съзнателно отбягва десетки възможности да бъде щастлив.Някой ни заглежда в метрото или на улицата.Самодоволно вирваме нос и гладим собственото си самолюбие вместо да се усмихнем и да вдигнем ръка.Да кажем едно "здравей".Пък знае ли човек.Определяме себе си като оптимисти,реалисти или песимисти.Но всички
тайничко се надяваме да открием правилния човек.И въпреки това,на всеослушание твърдим,че няма любов и всички около нас са тъпаци.Докато имаме избор,отхвърляме
този и онзи с лека ръка.Не се замисляме,че може би правилния човек вече е минало.Иска ми се да имаше някаква система за сигнализация.
"Дзън-дзън!Поздравления,току-що вие убихте голямата си любов.Вече няма нужда да се напъвате".И всичко да приключи ей така.Да,но няма такова нещо.Започват се и се прекратяват
взаимоотношения.Досадни,пусти и стряскащи.Самозалъгваме се,че всичко ще е наред.Оплакваме се и скимтим.

След като си минал през определен период от живота си нещата наоколо стават доста по-ясни.Или замъглени.Не е много сигурно.Но общо взето,когато видиш как твоите приятели са на път да съсипят отношенията си само защото някой не е измил чиниите, ти идва да хванеш тези двама души.Да ги раздрусаш яката,да им се разкрещиш и да им обясниш какви невероятни глупости правят.Разбира се нещата не опират само до чиниите.Всъщност е като планина отрупана с такива малки проблемчета вместо сняг.И в един момент от върха започва да се спуска лавина от проблеми която се сгромолясва върху отношенията и ги задушава.И ти си човека,който може да им подаде ръка.Или да ги остави сами да се измъкнат от лавината.

Наскоро бях свидетел на една забавна случка.Светофар.На светофара спрели две коли.Изведнъж незнайно защо от колите излязоха двама мъже и започнаха да се карат.Предполагам, единия засякъл другия или някаква такава подобна простотия.Респективно,зад тях се образува задръстване.Нервни шофьори,клаксони,псувни.Обаче тия двамцата хич не им дремеше и продължаваха да си се карат.Тогава от една кола,излезе един човечец,със скромни размери.Около 1.90 и доста мускулест.Отиде при двамата сладури и им отлепи по един хубав шамар.Такъв,че и двамата легнаха на капаците на колите.Мълчаливо станаха,качиха си се в колите и отпрашиха.Ето толкова лесно се реши проблема.Та въпроса ми е,трябва ли някой да се намеси така в отношенията между двама души?Да им отлепи по един звучен шамар,за да се усетят какви глупости правят.Дали помощ от приятел може да разреши проблемите и да ги накара да прогледнат?Или всеки ще се качи в своята кола и ще отпраши,а ти ще се чувстваш виновен за тяхната раздяла?И какво можеше да стане ако не се бе намесил?От морална гледна точка е правилно да се опиташ да помогнеш.Но дали няма да направиш мечешка услуга вече е друг въпрос.

Няма коментари:

Публикуване на коментар