Тя стои на ръба на скалата.Вятърът игриво разпилява косите й като невръстно дете,което иска да си поиграе Добър,но и същевременно зъл в упорството да пренебрегне реалността и това което щеше да се случи.Но тя е непоклатима.Непоклатима и твърда като скалата върху която стои.Пред нея се разкрива безбрежния океан и тихия му шепот разказва спомени от отминали дни.Тежки и мъчителни.Небето,тъмно и намръщено,е отражение на нейната болка и страдание.Мъката и решителноста в очите й придават някаква свръхестествена красота.
Младото момиче пристъпи леко напред.Секунди по-късно,океанът я взе в топлата си,нежна прегръдка.Тя потъваше в безкрая на нищото,а красивите й сини очи вече гледаха в един по-добър свят.Вятърът се усили и едрите капки дъжд се превърнаха в порой от сълзи защото светът плачеше за нея......
Бабо,страх ме е..Малкото момиченце влезе в стаята на баба си сънливо търкайки очички.Възрастната жена се разбуди,стана и прегърна нежно детето.Често се случваше в последно време.
-Бабо,сънувах,че един лош чичко дойде да вземе мама.Той я взе,бабо.И тя се съгласи.Тя защо се съгласи,бабо?Не иска ли да се върне при мен?
-Ще се върне,детенце.Как няма да се върне.Ще се върне и всичко ще бъде както преди.- Думите с мъка излизаха от гърдите й,а сълзите напираха в старческите очи.....
Слънцето бавно залезе отнасяйки със себе си последните капки светлина.Лепкав мрак се спусна над притихналия град.Той скочи от леглото и се заозърта уплашено във всички посоки,но във мрачната стая нямаше никого.Постоянно му се струваше че някой го преследва.Страхуваше се да ходи по улиците,да спи,да яде..Не осъзнаваше,че целият този страх се дължеше на факта че съвестта му го измъчва.Измъчва го заради всичко което беше направил.Не осъзнаваше,че се страхува дори.Просто действаше като ранено животно.По инстинкт.Така както ранено животно бяга уплашено,така бягаше и той.Дори и да не съществуваше някаква опасност,той бе постоянно нащрек.Действаха само инстинките му.Цяло чудо бе,че все още можеше да говори.За миг затвори очи и спомените нахлуха в главата му.Някога...преди..когато всичко беше наред.Младата му и красива съпруга.Малкото му момиченце.Тъкмо се беше родило и бяха толкова щастливи заедно.Той-красив,едър и снажен.След това настъпи промяната.Никой така и не разбра как и кога.Един ден жена му дочу странен шепот от кухнята.Когато погледна през процепа на вратата видя съпруга си да разговаря с картината на стената.Някакво странно мърморене.Несвързано и припряно.Тя влезе и го попита какво става.Тогава той за пръв път я удари.Кръвта шурна от устните й,а големи,тежки капки кръв закапаха по пода.След това се извини,обеща,че никога няма повече....плака и се моли за прошка.Тя му прости.С течение на времето той започна да става все по агресивен.Пребиваше семейството си,продаваше неща от семейното жилище,изчезваше и пак се връщаше когато му трябваха пари.Това продължи три години.Докато един ден просто не се върна.Премести се да живее при майка си.Не искаше да работи и за това двамата живееха от нейната пенсия.Превърна се във ходещ труп със хлътнали очи.Някогашният лъв се беше превърнал в подла и жалка хиена,която би направила всичко за малко храна.Опитваше се да продаде семейното жилище.Да изгони семейството си на улицата.Безкрайните му опити го доведоха до успех.Така реши съда....
Отвори очи.В тях не се четеше и грам съжаление за това което бе направил.Беше гладен.Вече нямаше нито стотинка,а беше гладен.Стана и излезе.Започна да обикаля по мрачните улици.Все нещо някъде щеше да се намери.Все някой щеше да го съжали.Нямаше пари,а имаше да връща заеми.Нищо.Утре ще накара майка си да му завещае апартамента,а след това...Мрачна усмивка се изписа на слабото му лице,а хлътналите му очи започнаха жадно да изследват района.
Няма коментари:
Публикуване на коментар