Кръчмарят в пивницата „Кофти пръднах-ще вали” разсеяно се почесваше по
мъдете,докато с другата ръка лениво бъркаше някаква помия която трябваше
да мине за яхния с кюфтета.Самата помия беше зеленикаво-синя на цвят,а
от едното кюфте стърчеше подозрително дебел и черен косъм.Кръчмата
нямаше особен авторитет и се посещаваше предимно от орки.Никой не знаеше
защо точно.Вероятно заради слуховете които се носеха,че в гозбите има
истинско човешко месо.Всъщност беше кучешко,но какво ли разбираха тия
тъпи орки от храна.А името на тази долнопробна дупка беше стара елфска
поговорка.Елфите никога не са били особено интелигентни.На тях им дай
разврат с хора(щото не стават за дълготрайна връзка) и да пушат трева.
Беше ранен следобед и в кръчмата нямаше никой освен две дърти зомбита
които играеха на табла вързано и един некрофил който се опитваше да ги
сваля.Кръчмарят продължаваше да бърка помията докато вниманието му не бе
привлечено от нещо което го накара да изтърве черпака плюс ченето си в
казана.
На входната врата стоеше някакъв тип.Непознатия беше огромен човек със
огромни мускули,огромен меч и.....абе всичко му беше огромно.Чудовищно
дори,ако искате.Облеклото му беше доста оскъдно.Само една препаска.Да
ама там е работата,че препаската беше розова,дългата му и гъста коса
отлично поддържана,имаше маникюр и педикюр,а от него се носеше някаква
странна миризма.Нещо средно между теменужки и минзухари.Кръчмарят
побърза да извади ченето си от супата,избърса го набързо в опакото на
ръката си и възможно най-учтиво попита:
-С какво мога да бъда полезен?
- Здравейте!!! , каза съществото с крайно любезен,щастлив и тъничък
гласец.Много се извинявам за безпокойството,но търся един отряд
орки.Отвлекли са два малки,сладки хобит-а и сега трябва да намушкам тези
палавници с големия си меч.Упътиха ме към вашата кръчма,драги ми
господине.Да сте ги виждали?
-Ъъъъъъ,ми не.Но ако ги видя веднага ще ги уведомя да ви намерят и да ви се предадат.
-Ужасно много ви благодаря за разбирането.Довиждане и лек ден.
С тези думи нещото напусна пивницата,а кръчмарят започна да се чуди на къде върви този свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар