Целият свят е под вода.Опитвам се да тичам,но вместо това само размахвам напразно ръце.Две рибки грациозно правят лупинги покрай мен и сякаш ми се подиграват.Танцуват някакъв свой танц и не им пука,че се чувствам като кукла на конци.След няколко минути жалки опити успявам да намеря някакъв начин да се придвижа напред.Красиво е.Водата е прозрачна,а пясъка - златен.Има малки скали,а водораслите които се подават зад тях плавно се поклащат в такт с подводните течения.Слънчевите лъчи се процеждат през повърхноста и палаво се гонят.Би трябвало да се опитам да разбера какво правя тук и какво се е случило.Но не ми пука.Просто се наслаждавам и продължавам напред.Бавно и упорито.Изведнъж пред мен изниква стар приятел.Питам го как е,сякаш сме на най-нормалното място на света.Той ми отговаря,че търси съкровище.Предлагам му да го потърсим заедно.Той се съгласява и заедно започваме да се оглеждаме наоколо.Той върви пред мен.Подминаваме една скаличка.Аз обаче,се обръщам назад.Не знам защо.Един заблуден слънчев лъч се удря в скалата зад мен,пада върху нещо жълто и след това хуква да догони останалите.Връщам се.Започвам да ровя с ръце на мястото където падна слънчевият лъч.И намирам огромно съкровище.Купища златни предмети започват да се подават от дупката.Един след друг.Сякаш са щастливи,че са намерени.
Събуждам се от тежък металически глас,който сякаш пронизва съзнанието ми.Душата ми,която до сега свободно се рееше над мен,с писъци се върна обратно в тялото ми.Почувствах се тежък.Задушавах се.Сякаш някаква огромна птица беше застанала на гърдите ми и яростно подскачаше,махайки с грозните си крила.В следващия момент суровата действителност ме удари с всички сили като парен чук.Проклетия самолет кацаше.Замаян погледнах през прозореца.Бях седнал точно до крилото и можех да видя как то се движи нагоре и надолу.Сякаш всеки момент ще се отчупи.Навън беше тъмно и буреносни облаци обгръщаха небето под нас.Като гигантски,черенкилим.Лампичката под крилото истерично мигаше.Гмурнахме се в надиплената мрачна маса,която с удоволствие ни погълна.Самолета продължи бавно да се снишава,движейки се в самия облак.Нюансите на черното започнаха да избледняват и преминаха към сиво,а след това се превърнаха в смесица между жълто,оранжево и лилаво.Някаква адска феерия от цветове започна да прелива наоколо.Светлината бликаща от града под нас бе толкова силна,че пробиваше мрачната постеля на небето.Внезапно,точно до самолетапроблесна светкавица.После втора.Трета.Виждах ги как се прехвърлят между облаците.Бяха идеално допълнение към цялата гледка.Красиви и страшни.Като крем карамел след обилния обяд.Страхотен на вкус,но труден за преглъщане.Светлинката под крилото продължаваше своя танц.Нагоре и надолу.Мислех,че още сънувам.Гледката беше смайваща.Самолетът невъзмутимо продължи да се снишава.Не го интересуваше гледката.Имаше си своя цел.След като приключи да си пробива път през купчината от водни боички видях Града.Беше огромен.Простираше се отвъд хоризонта.Плашещо огромен.Огнен и смайващ.Приличаше на някаква огромна рана,която се беше отворила на лицето на майката Земя.Като дупка към ада.Огньовете горяха и приличаха на алено море течащо в недрата на планетата.Трудно бе,да се повярва,че там живеят,дишат и се размножават човешки същества.Отне ни повече от трийсет минути да прекосим това огнено море.Трийсет минути полет към безкрая.Трийсет минути полет към сърцето на Града.
Ах,този Град.Вече пета година се връщах при него.Той ме привличаше и ме отблъскваше едновременно.Мразех до мозъка на костите си този град и въпреки това го обичах.Хиляди мисли се блъскаха в главата ми за пореден път като рояк от разгневени оси.Какво ще ми се случи?Защо дявол го взел,пак съм тук?Как можах да си позволя отново да дойда?Но и същевременно нямах търпение отново да обиколя любимите ми местенца из този завладяващ град.Красивите улици и сгради.Забележителностите.Нощния живот.Обожавах нощния живот на Града.Неописуемо преживяване е.Завладяващите латино ритми.Миризмата на океана.Приглушената светлина.Потните тела и влажния въздух.Хилядите цветове и безкрайното разнообразие от хора.Хора,дошли от целия свят.Хора на които не им пука за нищо и са дошли да се позабавляват.Хора свободни,без скрупули и тревоги.Хора,които са оставили всичкия си емоционален багаж някъде там и сега се наслаждават на свободата си.Във въздуха се носи сладкия аромат на страст,екзотични коктейли и красиви жени.
Самолетът нервно се удари в пистата и започна леко да вибрира.Сякаш и той беше уморен от дългия път.Спирачките заповядаха на колелата да намалят обороти и задкрилките се надигнаха,за да видят какво става.Най-накрая.След десет часа.Пристигнахме.Ненавиждам тези дълги полети.Можех да убия човек за цигара,а ми се гадеше зверски.Чудех се дали мога да повръщам докато пуша.Повлякох уморени нозе след морето от хора.Преминах всички видове охрани и проверки и изчаках търпеливо багажа ми да се появи от някаква черна дупка като,че ли се беше телепортирал от мястото където го оставих в началото на пътуването си.Закрачих към изхода.Фотоклетката ме огледа и след като откри,че не представлявам интерес за нея отвори вратата.Никой не ме чакаше.Бях сам.Напълно сам,сред морето от хора.Всеки си имаше посрещач.Хората се прегръщаха и целуваха.Групички от туристи шумно се смееха и добавяха сол в раната наречена самота.Дълбоко си поех въздух и....нищо не се случи.Всъщност почти нищо.Въздуха беше толкова влажен,че правеше дишането ужасно трудно и досадно.Все едно,да се опитваш да дишаш в найлонова торбичка.По дяволите!Бях забравил този гаден въздух.Започнах учестено да дишам,за да свикнат дробовете ми.След това запалих цигара.Първа дръпка.Втора.Трета.Не можех да усетя вкуса на цигарата.Най-после никотина започна да действа.Спасен съм!
Маршрутката ме стовари пред хотела.Взех ключа от стаята и се завлякох до асансьора.Поредната хотелска стая.Поредната досадна обстановка.Прилежно изпънатите чаршафи на леглото,скучните сиви завеси и малките евтини шампоанчета и сапунчета в банята.Излязох на терасата и запалих цигара.Жадно всмукнах от дима.Нещо липсва.Ама разбира се!Засилих се към минибара.Вътре ме чакаха две госпожици с потни зелени тела.Алчно грабвам бутилката и свистенето на капачката оповестява края на проклетия ден.Отпивам жадно на едри глътки и сякаш вълни от амброзия се изливат в стомаха ми.Всяка фибра от тялото ми ликува.Обратно на терасата.Гледката е почти нереална и странна.Щастлив съм,че поредното приключение приключи.Довършвам първата бира и започвам втора.Искам да си я допия,но усещам,че просто повече не мога.Следва механичен душ и миене на зъби.Толкова ми се спи,че почти припадам в леглото.Свърши се.За сега.С последни сили се чудя какво ли ми предстои утре.Осите в главата ми една след друга умират.За да се преродят утре отново и още по-яростно да жилят съзнанието ми.Усещам как системите в организма ми започват да се деактивират.Вече съм неспособен да помръдна.Дишането става равномерно,ударите на сърцето забавени.Душата ми отново започва да се отделя от мен.Къде ли се рее всяка нощ?
Поне няма да сънувам нищо.Сигурен съм!
Няма коментари:
Публикуване на коментар