Защо си останах в България

Следващия текст е замислен като монолог със себе си.Знам какво е "монолог" и знам,че няма как монолога да бъде със себе си,защото това е парадокс.Но пък на мен ми харесва.Звучи някак си..хм,интересно!

Защо си останах в България?Ако задам този въпрос към обществото,вероятно ще получа напълно нормален отговор:"Ми,щото си глупак!".И вероятно ще са прави.След това ще чуя обичайните истории колко е хубаво да живееш в "бяла" държава и да плуваш в парите си като Скрудж Макдък.
Сега тук вече идва въпроса дали искам да плувам в пари.А искам ли наистина?Ми не.Не искам.Мога да го заявя твърдо.Колкото и банално да звучи парите не могат да купят всичко.И по-точно щастие.А за своите 30 години открих,че просто искам да съм щастлив.Както всички останали.

Нека анализирам тогава какво ме прави щастлив.Това вече е трудно.Ще се наложи нетрадиционен подход.Един страхотен мой приятел,казва,че ако искаш да решиш някакъв проблем първо трябва да анализираш и оцениш силите на противника,после своите собствени сили и тогава да атакуваш.Като стана дума за приятели,споменах ли ви,че имам най-страхотните приятели на света?Не съм?Ето сега ви го казвам.

Имам най-страхотните приятели на света.Те не знаят,че са най-страхотните приятели на света.Въпреки,че съм им го казвал,не ми вярват.Не знам защо.Може би,са прекалено свестни,за да приемат твърденията ми.Това са хора,които познавам от 20 години.Наскоро ме попитаха как се познават най-добрите приятели.Сериозно ме вкара в шаш и паника.Познавам много страхотни хора,но истинските ми приятели са само четирима.До сега извършвах разграничението инстинктивно и не се бях замислял.И после го разбрах.Тези хора,за толкова години,никога не са ме нагрубили съзнателно.Нито пък са се опитвали да ме наранят по какъвто е да е начин.Те просто винаги са били моите приятели.Винаги са ми помагали когато съм имал нужда.Безкористно.Ей така,по навик.Те винаги са ме приемали абсолютно такъв какъвто съм.Дори и когато семейството ми не ме приемаше.Те го правеха.Просто ей така.По навик.Държа да отбележа,че не съм лесен за приемане щото принципно съм идиот и не ме слуша киферицата.Един хубав слънчев ден осъзнах,че не искам да съм далеч от тях.Искам да знам,че във всеки един момент мога да вдигна телефона и да ги чуя.Да отида при тях.Да ги видя.И отново за малкото време през което съм с тях да се чувствам свободен.Покрай хората не можеш да бъдеш себе си.Хората не си падат по истинското "АЗ" на другите хора.Не знам защо.Никога не съм го разбирал.За да оцеляваш трябва да си сериозен.Да мислиш сериозно.Да не правиш дивотии.Не може да си правиш някакви си там шантави работи.Трява да се държиш като зрял човек.Дрън-дрън!
На моите приятели не им пука как се държа и какво правя.Мога да правя каквото поискам.Моите приятели,оформиха характера ми.Характер с който се гордея.И това ме прави щастлив.

Щастлив ме прави и свободата.Не,не съм бил в затвора ако това питате.Имам си други причини.Но факта е,че свободата ме прави невероятно щастлив.Обичам факта,че мога да отворя прозореца,да отида до магазина,да изляза да пия една биричка.Мога да стана от компютъра,да се облека,да запаля колата и да отида където поискам.Прекарах последните 4 години по пътищата на България и всяко кътче на тази прекрасна страна,стана мой роден дом.Особено северната част на нашата родина.Познавам всяко камъче,всяко дърво,всяка къща.Мога да се движа по пътищата на страната със затворени очи.Имам спомени на всеки разклон,на всяка отбивка.Бил съм в абсолютно всеки град,голям или малък.Познавам ги наизуст.Сякаш съм роден във всичките тези места.Където и да отида ще се чувствам като вкъщи.Този факт ме изпълва с гордост.Северна България беше МОЯ.Чувствах се като господар,който обикаля владенията си.Чувствах се недосегаем.И това ме правеше щастлив.И все още ме прави.

Щастлив съм,че имам работа която обичам.Като във всяка работа има проблеми и ми се опъват нервите до безкрай,но пък имам колеги които са по-чалнати и от мен.Имах късмета да попадна в свои води.Харесва ми да съм сред хора с които забравям проблемите и тревогите.Колеги,които ме подкрепят и когато видят,че съм в кофти настроение се стараят да ме накарат да забравя.И успяват.За мое изумление.

Живея в калпава държава,но какво от това.Много ми пука.Намирам начини да се справям с мизерията наоколо.И съм щастлив.Нищо не ни е уредено,но пък ако беше уредено щеше да е скучно.Не мога да карам кола по нормални пътища и да няма дупки които да напсувам.Примерно.Ми скучно е!

И какво е щастието?Не си ли пречим ние самите да бъдем щастливи?Защо трябва да сме намусени,когато една усмивка може да направи деня ни по-хубав?За съжаление,не живеем в Страната на Чудесата.Намираме се на планетата Земя.А тя е едно доста скучно,сиво място и се налага сами да си го направим цветно.И аз искам бели зайци да ни водят на потайни места,където невъзможното е възможно.Мечтая как някога,някой ще ме събуди и този свят ще се окаже един лош кошмар.И ще има за какво да живея.За съжаление това няма как да стане,но тайничко,една малка частица от мен вярва,че може пък и да се случи.

Седем години обикалях света в търсене на щастието.Преди много години,една сутрин се събудих и открих,че съм нещастен.Исках повече от живота.И тръгнах да си търся щастието по света.Не го намерих.Отчаян се завърнах в България.Смятах,че съм издънка.Че не мога да се справя с живота.А се оказа,че през цялото време съм бягал от себе си и от щастието си.Не е ли забавно?Мразех всичко и всички.Мразех работата която работех,мразех Рая в който се намирах.Сега знам,че ми е по-хубаво да съм господар в Ада,отколкото роб в Рая.Тази свобода която имам в България не съществува другаде.Вероятно съм имал нужда да видя какво е истинско нещастие.Може би сам се освободих когато се примирих със себе си.Не знам.Само знам,че ми е добре и съм щастлив.

Единственото което ми липсва,за да постигна пълното щастие е смисълът да продължа напред.За момента не го виждам,но се надявам един хубав слънчев ден да дойде и да ме удари по главата.Всъщност знам,че това ще се случи.Няма къде да бяга.И тогава ще опровергая тезата,че няма пълно щастие.

Ами това е от мен.Благодаря,че имахте търпението да изслушате един щастлив глупак.И се усмихвайте повече,ако не ви затруднява.