Мразя зомбита

Гранатата се превъртя няколко пъти грациозно във въздуха и падна точно пред краката на трите същества.Едно от тях я изгледа тъпо,след това се наведе,вдигна я пред лицето си и я помириса.

Гранатата се превъртя няколко пъти грациозно във въздуха и падна точно пред краката на трите същества.Едно от тях я изгледа тъпо,след това се наведе,вдигна я пред лицето си и я помириса.Разбра,че не става за ядене и я пусна.Още преди да докосне земята тя експлоадира.Във въздуха се разхвърчаха части от човешки тела и кръв подобна на желе.Две от съществата останаха да лежат неподвижно(или поне това което бе останало от тях),но третото се размърда.Имаше огромна рана на гръдния си кош в която се бяха забили шрапнели,но мозъкът не бе докоснат и все още подаваше нервни импулси.Лазерния мерник на B+T MP 9 проследи бавно надигащата се глава.Прозвуча изстрел и трупът остана да лежи на земята.Ерик бавно излезе от скривалището си и се ослуша.Беше тъмна,мрачна и непрогледна нощ.Лепкав мрак се стелеше навсякъде,а там някъде злото дебнеше за нови жертви.

От два дена Ерик се опитваше да напусне Racoon City,но градът бе блокиран и запечатан изцяло.Целия скапан град гъмжеше от тези гадове.Обикаляха в търсене на свежа плът.Месо и кръв с които да се нахранят.Ерик отлично знаеше какво е зомби от часовете по митология,но никога не бе предполагал,че ще трябва да се бори с тези гадини ,за да спаси жалкия си задник.Един ден те просто се бяха появили.Бе чул слухове за някакъв вирус който Ambrella Corporation бе изпуснала,но не знаеше дали да им вярва.Налагаше се да намери начин да се измъкне.Не беше особенно притеснен.Все пак беше отличен боец.Знаеше как да борави с всякакви оръжия.От ASP пистолет до AT4 / M136 antitank grenade launcher,а и черният колан по кик бокс му придаваше допълнителна увереност.Точно в момента се нуждаеше от амуниции.Качи се на покрива на някаква сграда,за да огледа района.Късметът му проработи.Откри разположен на покрива новичък OSV-96.Трупа на собственика му лежеше до него.Как по дяволите се беше сдобил с този снайпер чудеше се Ерик.Е нямаше време да му мисли.Погледна през телескопа.Видя сбирщина от около 10 гадини.От кога си мечтаеше за миг като този.Чак се просълзи от умиление.Изстрел.И още един,и още и още...108 мм патрони се забиваха в главите на тъпите говеда и главите им се пръскаха като зелки.Олекна му.Облегна се на парапета и запали цигара.Вдъхна от ароматния дим и за секунда му се стори,че всичките му проблеми са изчезнали.Де да беше така.Излезе от сградата и се запъти към магазина за амуниции.Вътре беше тъмно,мрачно и тихо.Твърде тихо.Все още нащрек Ерик започна да се екипира.Два военни ножа,Бронежилетка,гранати,страхотни войнишки панталони,два пистолета Beretta и един страхотен Beretta AR 70/90 автомат.Падаше си по италианските играчки.Така екипиран излезе навън сякаш на забавен каданс се хвърли настрани вадейки пистолетите в този момент.Две зомбита се опитаха да го атакуват,но биха съжалили за грешката си ако можеха да съжеляват.Ерик стана и със силен ритник събори първото на земята.То се опита да стане,но един патрон го прикова към земята завинаги.Второто отнесе здрав удар с приклада на автомата в главата,а след това с ефектно салто назад Ерик му отнесе долната челюст.Забавляваше се.Намери малко бензин и го заля.След това с усмивка и задоволсво му драсна клечката.Наблюдаваше как гадината се гърчи и пищи докато и без това вече загнилата плът изгаря.Еех,как му се искаше сега да има една хубава картечница MG-43 и неограничено количество патрони и срещу него да идват пълчища от зомбита.А той да стреля и да стреля докато не му се откачи ръката,а ченето му не почне да трака.Отстрани стоеше паркиран един поочукан Hummer.Ерик се качи и запали двигателя.Тръгна на север надявайки се от там да напусне града.Понесе се с пълна газ като не пропускаше да блъсне всяка ходеща твар изпречила се на пътя му.За момент му се стори,че някой му маха да спре.Блъсна и него.Какво пък човек или не,вече нямаше значение.Пред него излезе остър завой.Опита се да намали.Не се получи.Спирачките отказаха.Излетя от завоя с около 100 километра в час и се заби в някаква кола.Блъсна си главата и припадна....

Събуди се след около 10 минути.От челото му се стичаше гъста лепкава кръв.Погледът му бе замъглен и размътен.Отвори вратата и буквално се изсипа от джипа.С усилие се надигна на крака и закрета напред,Пред него на около десетина метра се появи сякаш от нищото голяма тълпа от неживи.Той вдигна автомата и озверял от болка започна да стреля.Куршумите хвърчаха на всички страни.Ад от огън и олово се изсипа върху купчината от ходещи тела.Те падаха,ставаха,гърчеха се от непрестанния огън който бе открил Ерик по тях.Виждаше как патроните се забиват един след друг във меката плът превъщайки телата във пихтиеста маса.Смени пълнител.Втори,после трети и четвърти.Свършиха.Не можеше да хвърля гранати.Зомбитата бяха прекалено близо.Рискуваше да засегне и себе си.Извади пистолетите.Бам,бам,бам - един след друг двата пистолета залаяха като полудели псета.Воинът започна да се изтегля назад търсейки път за бягство,но докато се опитваше да изчисти сганта пред себе си друга групичка му бе препречила пътя отзад.Беше сам.Заобиколен от десетки гадини.Нямаше изход.НЕ!! Нямаше да се даде на тези кошмарни изчадия на ада.Не искаше да се превърне в едно от тях.Да обикаля бездушно този мрачен,изпълнен с болка град търсейки плът.Ерик побесня.Беше победен.От тези смешни,бавни и тъпи говеда.Скоро щеше да умре.Падна на колене,а по бузата му се стече сълза.Погледна към небето,за да прокълне Бога,но с периферното си зрение улови падаща звезда чиято опашка сякаш раздираше небосклона.Беше толкова красива.Сякаш знамение.Звездата падна някъде извън града близо до Атомната Електроцентала.Нещо пресветна и огромна експлозия озари нощното небе.От земята се надигна огромна гъба която растеше нагоре и нагоре сякаш искайки да докосне небето.Решили да да изчистят всичко-премина като светкавица през съзнанието на Ерик.Това е Атомна бомба.Ще кажат,че АЕЦ-а е гръмнал и ще си измият ръцете.Гадове!!!

Ударната вълна изпепели за части от секундата зомбитата,а после и него и продължи напред сякаш прочистваше земята от заразата която бе плъпнала по нея.