Нишата

Черното БеЕмВе,седма серия,спря пред малка,олющена сграда някъде в гетото.Любопитните погледи на двама бездомници проследиха как добре облечен мъж слезе от колата и потъна във мрачния вход.След това загубиха интерес и продължиха да си подават бутилката с евтин алкохол.Не за пръв път,лъскави коли спираха на точно това място в квартала.Квартал,който тънеше в мръсотия и забрава.Квартал,който се славеше като свърталище на наркомани и алкохолици.Квартал,който беше събрал целия набор от най-низши човешки качества.Тук можеше да намериш всичко,при това на добра цена.Леки жени,наркотици,оръжия или наемен убиец за досадния съсед.Полицията идваше рядко.Точно поради тази причина,Митьо Маймуната беше избрал този квартал.“Офисът“,както Митьо наричаше работното си място,всъщност беше малък апартамент,намиращ се точно в същата сграда пред която спря лъскавата,черна лимузина.На вратата се позвъни.Митьо нервно прибра няколко торбички кокаин под масата,сложи ръка на лъскавия пистолет,лежащ до него на дивана и кимна на охраната да провери кой е.След като самоличността на натрапника беше подтвърдена,Митьо въздъхна с облекчение,стана и изгледа посетителя от глава до пети.Разпери ръце и радостно измуча:

-Айде бе,приятелю,до кога ще те чакам!Никое време стана.- Маймуната нямаше приятели,но обичаше да нарича така всички с които работи,за да разчупи леда.

-Извинявай,отвърна Дидо,имахме проблеми с едни дилъри.Наложи се да ги убедим,че не е хубаво да крадат от стоката.Ухили се и разкри ред прекрасни бели зъби.

-Не сме се виждали от сума време.Изглеждаш безупречен,както винаги.

-Благодаря,Маймуна.Нещо да не ме сваляш? – отговори смеейки се Дидо.

-Ще ти кажа аз кой,кого сваля,тъпанар такъв.Брей,как си се барнал,костюмче,ризка,готина причесчица.И миришеш на някакъв педерастки парфюм.

-Е,така е,батко.Знаеш.Обичам да изглеждам добре.

-Знам,знам.Чефо,подвикна Маймуната към охраната,сипи едно на моя човек.

-Кажи сега к‘во става?Дидо го гледаше проницателно с ясните си сини очи.Сутринта му се обади шефа.Лично на него.Което разбира се,беше голяма чест,но и означаваше,че работата е много дебела.Каза му,да отиде в офиса на маймуната и тракна телефона.Чудеше се,какво пък толкова е станало.

-Виж се‘а,брат,започна Маймуната,има една страхотна оферта.Ще изкараш много.Толкова много,че ще можеш да си купиш цял тир костюмчета като твоето.

-Копеле,тоя костюм струва пет бона.

-Не се шегувам.Имаме уникална възможност.Точно след 3 дни всички можем да сме доста по-богати.

-Повече в обири на банки не участвам.Не и след оня случай..

-Не е обир.Всъщност обир е,но не на банка де.Даже и хора няма да има там.Никой.Абсолютно празна къща.

-Аха.Е,как се очаква да изкараме милиони от празна къща?

-Слушай де,стига ме прекъсва.Сега ще ти обясня.В тая къща,за една нощ,ще има диамант колкото юмрука ми.Говорим за нещо огромно.Шлифован красавец с невероятни размери.Дори и пазар сме му уредили вече.Някакъв арабски шейх.Работата е адски лесна,влизаш,отваряш сейфа,взимаш камъка и излизаш.

-Щом е толкова лесна,защо точно аз?Защо не пратиш някоя от твоите горили да иде да свърши работата?

-Шегуваш ли се?Диамант с такива размери.Това е шанс едно на милион.Разбираш ли?Шефа разпита кой е най-добрия специалист в тази област.Навсякъде получи един и същ отговор – Дидо.Тоест ти!

-Виж,поласкан съм,но едва ли,аз съм най-добрия в целия град.

-Ами,колкото и да не ти се вярва – ти си.Откак Вальо Шперца е в панделата,ти си най-добрия в целия град.И шефа иска ти,да ръководиш операцията.Не трябва да има никакви издънки.За това търси най-добрия.Ако не успеем,ще хвърчат глави.Буквално.Знаеш го шефа.

-Добре,от къде я имате тая информация?И защо този диамант не е в някоя банка с дебели стени и денонощна охрана?

-Работата е,че точно тогава диаманта пристига от Испания и се движи инкогнито.Собственикът му не иска да се набива на очи.Смята,че така е по-сигурно.Ще го остави в къщата и после отива на някакво парти.На другия ден ще го занесе в банката на съхранение.Тоест имаме само няколко часа на разположение.Много е важно всичко да стане тихо и бързо.Преди да се е върнал.А от къде имаме тази информация си е наша работа.Важното е,че е източника е сигурен.

-Добре тогава.Лично ще се погрижа.Дай ми детайлите на операцията и ще свърша каквото се иска от мен.

-Ей,така те искам!Радвам се да го чуя.Притеснявах се,че ще се задърпаш или нещо такова.Обаче,има една малка подробност.В къщата има аларма.Алармата е свързана към авариен дизел генератор.Тоест,ако спре тока в къщата,ще се включи генератора и ще задейства алармата.Трябва да влязат двама души и едновременно да прекъснат захранването в двете точки.Инак всичко е загубено.Ще ти дам един от моите хора да ти помогне.

-Не ми трябват твоите хора.Имам един човек,който обучавам на занаята от доста време.Доверен е и си разбира от работата.Искам него.

-Нямаш проблеми.Както кажеш.Ти отговаряш за операцията.Но не искам да знае за какво става дума.Нито гък за диаманта.Трябва да знаем само аз,ти и шефа.

-Добре,ще му кажа,че е рутинен обир.

-Окей,мой,погрижи се нещата да бъдат наред.Разчитам на теб.Искам всичко да бъде перфектно.Така,айде стига сме приказвали за работа.До удара има три дена.Ела да се видим като хората.Кажи сега ти как си...

На другия ден Дидо се свърза със своя дългогодишен приятел Алекс.Познаваха се от казармата и Дидо му имаше голямо доверие.Още преди години му беше предложил да работят заедно,но Алекс не искаше да върви по стъпките на своя приятел.За това замина да си дири късмета в чужбина.Работи какво ли не,беше упорит,трудолюбив и с огромно желание за живот,но късметът така и не му се усмихна.След 6 години Алекс се прибра обратно в родния си град.Без пукната стотинка.Беше отчаян и разочарован.Тогава Дидо го взе под крилото си.Даде му солидна сума пари назаем,запозна го с тъмните субекти с които се движеше и го вкара в бизнеса.Алекс беше схватлив млад мъж.Бързо навлезе в дебрите на престъпния живот.Научи се да разбива каси,да краде коли,да прониква и в най-невъзможните за проникване места.Престъпния живот му се услади.Изкарваше за седмица повече пари отколкото за цяла година честен труд.Позволяваше си да кара скъпи коли и да носи маркови дрехи.Живота му стана един безкраен купон.Но Алекс винаги искаше повече.Искаше да намери свястно и добро момиче с което да прекара остатъка от живота си.Искаше деца и нормален живот.Парите,колкото и да бяха примамливи,не го правеха истински щастлив.Един ден Алекс срещна жената на живота си.Запознаха се съвсем случайно и тривиално.В един магазин.Теди беше най-красивото момиче на света.Мила,добра и умна,тя го превръщаше в един по-добър човек и го караше да има повод да се събуди сутрин.Алекс не можеше да повярва на късмета си.Правеше планове за бъдещето.Беше си наумил да събере пари и да си купи апартамент в Монте Карло.Точно до пистата за Формула 1.Това му беше мечтата.Тогава щеше да вземе Теди,да се преместят да живеят там и тя щеше да му роди най-прекрасното дете на света.

Дидо влезе в заведението където беше уговорката му да се срещне с Алекс,поръча си бира и седна.Алекс не закъсня.Седна срещу него и се усмихна с типичната негова искрена усмивка и блясък в очите.

-К‘во става,брат.Как е хавата?-попита Алекс.

-Имам да ти редя една далавера,каза Дидо,ще изкараме някой лев.

-Супер,отговори Алекс,знаеш,че винаги съм навит за кинти.Казвай каква е работата,че не сме бачкали вече 4 месеца и се сбърках от скука.

-Намерил съм от къде да отмъкнем скъпарски златни накити.Обаче има аварийна система за захранване на сигнализацията.Трябва да я обезопасим.Искам от теб да влезеш в мазето и да прекъснеш напрежението.Аз ще я изключа горе.Но трябва да стане по едно и също време.След това трябва да преровим къщата защото не знам точно къде е скрито златото.Къщата е на два етажа.Аз съм на долния,ти на горния.Намираме златото и делим на две.Кво ще кажеш?

-Супер,хора ще има ли?

-Няма да има никой.Лесно е като да вземеш близалка от дете.Ела довечера в нас да ти кажа къде ще се срещнем и кога.

Стиснаха си ръцете и се разделиха.

Огромната къща се извисяваше като някакъв гигантски стожер в ноща.Прозорците бяха тъмни и вътре не се виждаха никакви индикации за присъствие.Мазната луна показваше пъпчивото си лице сред купчината звезди в небето и осветяваше входа на къщата.Към сградата се спуснаха двама мъже облечени в черни дрехи.Инструментите в саковете им кротко подрънкваха и издаваха намеренията им.Разделиха се и единия тръгна към входа за мазето,а другия се насочи към задната врата.С хирургическа прецизност и координация двамата мъже изключиха алармената сигнализация и се срещнаха във фоайето.Дидо мълчаливо посочи на Алекс стълбите за втория етаж.Алекс кимна и изчезна в указаната посока.Дидо го изгледа мълчаливо и се насочи в посоката където трябваше да бъде сейфа.Стигна до него и започна да го обработва.След 15 минути ключалката на сейфа щракна и Дидо тихичко въздъхна.Отвори сейфа и остана със зяпнала уста.Вътре имаше само някакви документи.Нищо повече.Нямаше диамант.Стана и се огледа наоколо,трескаво мислейки какъв да бъде следващия му ход.В този момент видя Алекс,който целият трепереше.С трескав поглед и налудничави движения му сочеше да излезе от къщата.Дидо го последва неохотно.Когато най-накрая се качиха в откраднатия микробус любопитството надделя.

-К‘во става?-попита Дидо.

-Карай,ще ти обясня като се отдалечим.Алекс трепереше целия.

След около двайсет минути Дидо отби в една тъмна пресечка,угаси двигателя и каза нервно:

-Казвай сега какво има толкова.

Алекс протегна ръка.На дланта му лежеше огромен диамант.Колкото юмрук.

-Ето това!

-Как по дяволите се сдоби с това?!

-Не знам,човече,не знам!Просто го намерих.Изпадна от една ваза.Ей,така,както си ровех.Просто изпадна.Не можах да повярвам на късмета си.Отначало помислих,че е някаква дрънкулка.После го загледах по-обстойно и видях,че е истински.Разбираш ли?Истински!

-Трябва да ми го дадеш,Алекс.Ще намеря на кой да го продам.Не се намира лесно пазар за такъв диамант.

-Това няма да стане.Не искам никой освен нас двамата да знае за него.Ще го продадем на парчета.Ще загубим малко пари,но на кой му пука.Пак ще сме богати.Най-накрая ще мога да си осигуря всичко за което съм мечтал.Ще разделим парчетата по равно.

-Виж,какво приятелю,нека го продадем целия и да си разделим парите.Пък и трябва да търсим човек да го разбие.Ще бъде трудно. - Дидо се чудеше какво да измисли,за да вземе диаманта.Не можеше да каже на Алекс истината.Щеше да влоши нещата,а и не искаше Алекс да знае,че не е бил информиран от най-добрия си приятел за истинската цел на грабежа.Реши,че утрото е по-мъдро от вечерта.Все щеше да измисли нещо.

На сутринта Дидо отиде право при Маймуната.Нахълта в апартамента и се пльосна на дивана.Онзи го изгледа странно.

-К‘во стана? –попита с някакво безпокойство в гласа.

-К‘во стана ли?Ще ти кажа к‘во стана.Диаманта не беше в сейфа.Ей т‘ва стана.

-Митьо се ококори – как така не беше там? –изстреля светкавично.

-Ми ей,така,нямаше го в шибания сейф.Момчето с което работехме го намери съвсем случайно в една ваза на втория етаж.Иска да го чупи на парчета и да го продава на дребно.

Маймуната си пое шумно дъх,задържа го за няколко секунди,след това издиша.

-Добре,щом знаем къде е диаманта,това е добре.-изгледа Дидо със студен поглед.Ще трябва да го убиеш тогава –допълни той.

-Не мога да го убия.Това е най-добрия ми приятел.

-Не ме интересува,направи каквото трябва.Както искаш процедирай.Ще ти дам моите хора ако трябва.Искам диаманта доставен.Отивай и без него не се връщай.Имал си късмет,че твоя човек го е намерил случайно.Инак вече и двамата да сме мъртви.Тръгвай.Аз имам тежък разговор с шефа.

Трийсет минути по-късно Дидо,вече беше в апартамента на Алекс с мисълта да го накара да промени решението си за диаманта.Беше си подготвил цяла реч.Трябваше да бъде лесно.

-Алекс,къде е диаманта?

-Няма го.Скрил съм го на място за което само аз знам.Искам 3-4 месеца да стои там докато поутихнат нещата.После ще намерим начин да го разбием и да си го разделим.

-Четири месеца?Ти си луд.Виж,не съм ти казвал,но съм го закъсал за пари.Нека да го продадем сега.

-Не става приятелю.Твърде опасно е.Ще ти дам колкото пари ти трябват.Но диаманта остава скрит за сега.

-Ок,така да бъде тогава.Хайде да отидем довечера в кръчмата и да го полеем.

-Съгласен.Определено имаме повод!

-Добре,довечера към девет,те чакам там.- Дидо се надяваше до тогава да е измислил нещо.

В бара имаше страшно много народ.Двамата приятели започнаха вечерта с големи уискита,преминаха на водки и продължиха през текила и коняк.Алекс беше толкова пиян,че не можеше да се държи на краката си.Някой му помогна да седне.Повърна.Изведоха го навън,за да си поеме малко чист въздух.След това...след това настана мрак.

Алекс бавно се събуждаше.Клепачите му се опитваха да се вдигнат ,но сякаш бяха слепнали.Под тях,очите танцуваха някакъв лудешки танц.Виждаха хиляди картини наведнъж.Повръщаше му се,а тялото му се беше отпуснало като някакъв парцал.Опита се да повдигне ръка,но не можа.Сякаш слон беше седнал на гърдите му.Най-накрая се насили да отвори очи.Картините изчезнаха някъде из мозъка му и остана само тъмнина.Премигна няколко пъти,но тъмнината не изчезваше.Напрегна поглед.Тъмнината леко започна да се разрежда.Но не много.Очите му започнаха да свикват и скоро започнаха да изплуват очертания.Стени.Тухлени стени,неизмазан таван,метална врата.Слаба светлина се процездаше през процепите между тухлите.Дочу лек стон.Завъртя глава в посока на шума и видя човек.Проснат като него,полуприпаднал с наведена глава.Именно той издаваше стоновете.Алекс се насили да отвори пресъхналата си уста.Удебеленият език се опитваше да се раздвижи,но не му се получаваше много добре.

-Хеееей,изсъска Алекс.Гърлото му беше като шкурка.

-Алекс?Ти ли си приятелю?

-Дидо?Какво става?Къде сме?

-Не знам.Прилича ми на някакво мазе.- отговори глухо.

-По дяволите.Трябва да намерим някакъв изход.

Опита се да се изправи.Размърда краката си и от тях се чу дрънчене.

-Дидо,имам верига на крака си.Защо имам верига на крака си?Това е някакъв скапан кошмар.Сега ще се събудя и ще се озова в мекото си легло.

-Съмнявам се да сънуваме един и същ кошмар.Май някой ни е наврял тук и си прави ташак с нас.

-Не,това не може да е истина.Добре,виж сега.Можеш ли да си спомниш какво стана вчера?Аз нищичко не помня.Това не е нормално.Обикновено имам спомени след пиянска нощ.Сега в главата ми има едно голямо нищо.

-Помня,че пихме.Имаше някакви мацки.После дойдоха едни приятели и черпиха коняци.Ти повръщаше.Аз се забавлявах яко.И това е.Нищо повече.Не знам как сме стигнали до тук.

-Добре де,защо ще ни вкарват в някаква маза.Че и вързани.Какво биха могли да искат от нас?

-Не мога да ти отговоря на този въпрос.

Настана гробна тишина.После се обади Алекс.

-Абе,ти каза ли на някой за диаманта вчера?

-Ами...така като се замисля...май казах на Гецата..

-Какво си направил??Казал си на това дрънкало?Как можа?

-Ами,май съм се изпуснал.Съжалявам.Бях екзалтиран от находката.Възможно е да съм се понапил и да съм се изпуснал.Щото оня после ме гледаше странно.

-Е,сега си еба майката.Тия ще ни измъчват,за да им кажем къде е диаманта.За това са ни вързали тук.Мамка му,как можахме да се вкараме в тоя филм?

-Не знам.А ти къде го скри всъщност?

-Не мога да ти кажа.По-добре да не знаеш.Така има по-малък шанс да разберат тия гадове.Ще търпим до последно.Няма да им дам бъдещето си на тия боклуци.-Алекс прехапа устни.Дидо му беше скъп,но диаманта му беше по-скъп.Отпусна се назад.Хиляди мисли започнаха да летят през главата му.Какво щеше да стане сега?Къде ли беше приятелката му?Сигурно се притесняваше за него.

-Дидо,от колко ли време сме тук?

-Не знам,може би 7-8 часа.

-Колко ли ще стоим тук?Баси,времето е спряло.Не знам ден ли е или нощ.

-Май това е най-гадното.Като в някаква гадна черна дупка сме.

Алекс млъкна и се загледа в тъмнината.Секундите се точеха отвратително бавно.Или може би стрелките на часовника се движеха със страшна сила напред.Не беше много сигурен.

-Боже,всичко бих дал в момента за един огромен,сочен бургер,изстена той.

-А,аз за чаша вода.Бих убил и майка си в момента за чаша вода.

-И по-зле е било – каза Алекс – помниш ли когато бяхме в Мароко и трябваше да купуваме оная дрога?

-Че как мога да забравя.Тогава ни прибраха ченгетата и ни захвърлиха в ебати скапания затвор.Три месеца лежахме там.Налагаше се да пикам в ъгъла на килията и ти все мрънкаше,че ти мирише.

-Хаха,вярно,че така беше.Добре,че беше оная путка дето ходеше с нея тогава да ни измъкне.Как се казваше тя?

-Лора.

-А,да,вярно.Лора.Вие защо скъсахте тогава всъщност?

-Имахме разминавания в политическите възгледи.Искаше да гласува за друга партия.

-Е,сериозно де,кажи.

-Кво,да ти кажа,брат.Тя искаше да спра с престъпническия живот.Аз отказах.За мен е като наркотик.Добър съм в това,разбираш ли?Само в това ме бива.За нищо друго не ставам.Тя обаче не можа да го приеме.Все още се чуваме.Кофти ми е за нея,но такъв е живота.След като се разделихме започнах да сменям жените като носни кърпички.Опитвах се да я забравя.Но нещо не се получаваше.После започнах да употребявам.

-Като стана дума,трябва да си смениш дилъра.Тоя твоя за нищо не става.

-Да,бее,Васко урежда със адски качествена дрога.

-Толкова ти разбира главата.Сто пъти ти казах,че не може амфетите да миришат на ванилия.А ти не искаше да чуеш.И кокаина дето го продават тук с хуй да го сочиш.

-Какво не ти харесва на белото?

-Доспива ми се от него.

-Супер си е белото на Васко.

-Да,бее,недей казва на никой.

-Е,как ще ти се доспива от бело?Ти си извратен.

-Ми,от това бело ми се доспива.Виж истинското бело,къде го шмърках си ме вдигаше яката.По 48 часа бях на крак и свежарка.Бачкам си,пия си и нищо ми няма.

-Абе,да.На последното парти къде ходихме си изкарах супер с това бело.

-Даа,беше велико парти.Много се смазахме.Пешо така се размаза,че си потроши колата.

-А,това не го знаех.

-Да,не можал да вземе някакъв завой и се размазал в едно дърво.Мерцедеса на попара,на него нищо му няма.

-Ехее,тоя ЦеЕлЕс много ми харесваше.Беше уникален.

-Той още е уникален.Уникално смазан.Двигателя са го намерили в задния багажник.Има и снимки.Ще ти ги покажа само да се измъкнем.

-Да,само да се измъкнем.

-Абе,Дидо,защо никой не идва да ни измъчва?Тука сме вече от един ден сигурно и няма никой.Нещо е много подозрително.

-Не знам,може би не искат да си цапат ръцете с нас.Може би,искат да ни смажат психически.Да подивеем тук и да им се молим да им покажем къде е проклетия диамант,само да ни пуснат.

-Боже,колко е горещо тук.Устните ми се нацепиха.Колко време мислиш можем да изкараме без вода?

-Ами,при тая температура,максимум 3 дена.Прекалено е горещо.Тия гадове са си написали домашното.Ако беше по-хладно,щяхме да отракаме повече.Без вода в тези условия си е истинско изпитание.

-Ужасно ми е зле.А след изпития алкохол съм ужасно дехидратиран.Може и 3 дена да не изкараме.

-Тихо,сега Алекс,пести си силите.

Двамата приятели се умълчаха и оклюмаха.Алекс неусетно заспа.Сънуваше кошмари.Апартамента за който си мечтаеше се беше запалил.Приятелката му беше вътре и го молеше за помощ,а той не можеше да направи нищо,защото нямаше крака.Усещаше горещите вълни от пламъците.Беше толкова близо,а същевременно толкова далеч от нея.Плачеше насън.

Събуди се с главоболие.Усети,че Дидо го наблюдава.Седеше си кротичко срещу него,а очите му светеха в тъмното.Не знаеше колко време е минало.Усещаше,че е на ръба на силите си.

-Дидо..

-Да,Алекс?

-Искам да ти кажа нещо.Искам да знаеш къде е диаманта.Не знам от колко време сме тук,но ми се струва,че са изминали месеци.Не знам още колко ще издържа.Когато излезеш от града,отдясно на пътя има една стара постройка.Точно зад нея има едно много красиво и голямо дърво.Закопах диаманта точно под дървото.

-Благодаря ти Алекс.Наистина се радам,че ми сподели.

-Е,все пак ти си най-добрия ми приятел.

-И ти.- отговори тихо Дидо.Наистина не ми се искаше да става така – допълни той.

-Знам,приятелю.Какво да се направи,бил си пиян,изпуснал си се за диаманта.Съдба.

-Нямах това впредвид,Алекс.

-Какво искаш да кажеш?

Дидо не отговори.Просто мълчаливо се пресегна и свали веригата от крака си.Надигна се с мъка и застана пред приятеля си.

-Алекс,не трябваше да постъпваш така.Диаманта не е нито мой,нито твой.Диаманта принадлежи на един определен човек.Ти го намери по случайност.И на мен ми беше заповядано да го върна.На всяка цена.А ти не искаше да ми го дадеш.Опитах се да те предупредя.Наистина опитах.В случая трябваше да избирам между твоя живот и моя.Избрах себе си.Наредено ми е да не оставям свидетели.Наистина съжалявам,Алекс.

Алекс мълчеше.Гледаше го невярващо в тъмнината и не можеше да повярва на случващото се.Просто седеше на пода и мълчеше.Не молеше за живота си.Не казваше нищо.Просто мълчеше.Понесе без стон глухия удар по главата.Не го заболя.Сърцето го болеше повече.Светът потъна в тъмнина.Дидо хвана внимателно главата му и с рязко движение счупи врата на своя бивш най-добър приятел.Вдигна тялото и го помъкна нанякъде.Измъкна го през вратата и го захвърли настрани.Светна лампата и откри това което търсеше.До него имаше купчина тухли.Дидо изправи трупа и го постави в една ниша в стената.След това бавно и методично започна да реди тухлите.Докато редеше,от устата му се отрони едно „сбогом“.Приключи работата си,прибра инструментите,почисти и бавно се отдалечи,подсвирквайки си любима песен.По дяволите,наистина беше добър в работата си.