Към момента,Стефан е на 30 години и обективно погледнато,е мечтата на всяка жена.Той е мил,нежен и любящ човек.Стефан не изневерява.Събира в себе си цялата любов на света и ухае на хубаво.Интелигентен,чаровен,забавен,страхотна компания и преуспяващ,Стефан е идеалния съпруг,баща и любовник.Стефан е скромен.Не обича да говори за себе си.Предпочита да изслуша мълчаливо човека срещу себе си,да приеме мислите му,да го разбере и ако се наложи,да помогне.Стефан е пич.От мозъка на костите,до връхчетата на косата си.Колегите му го обожават,а приятелите му го боготворят.Обича да помага на хората около себе си,винаги е усмихнат и на разположение.Звучи ви прекалено сладникаво,нали?Ще кажете,че няма идеален човек.И тук ще бъдете прави,защото Стефан е грозен.Прекалено грозен.Кльощав,пъпчив и с очила.Разбира се,Стефан не е някакъв изрод,но по скалата от едно до десет,повечето жени биха му писали минус.И респективно си няма приятелка.
Стефан не съществува.Той е социален експеримент,който започнах преди близо осем години.Не знам защо.Отначало бе просто някакво забавление,но в последствие ми стана ужасно интересно,да разбера дали ще се намери жена,която да има желание да поговори със Стефан.Да го обикне такъв,какъвто е.Не заради външния му вид.Не заради парите,които така усилено промотирах в отчаянието си,да намеря половинката на този човек.Да го обикне просто защото е Пич.Осем години,профилът му вися в известен сайт за запознанства.Осем години,Стефан се опитваше да намери човек,който да иска да бъде с него.Който да иска да му роди деца,да създаде дом с него и да го чака вечер след работа.Не се получи.Или може би не съвсем.Но ще стигна и до там.Стефан нежно и внимателно подхождаше към всички жени във въпросния сайт.Стараеше се да бъде интересен,забавен,разбиращ.Харесваше снимки,поставяше коментари и измисляше всевъзможни интересни неща,за да впечатли някое от всички на пръв поглед красиви и нежни създания.Но на него,никой не му отговори нещо съществено.Дори едно момиче не се престраши да му стане приятелка в сайта.Да не говорим за нещо повече.Четеше описанията на профилите и си мислеше,че може да срещне разбиращо и достатъчно интелигентно същество,което да има желанието да общува с него,да разбере неговата невероятна същност и може би,да се влюби.Но това така и не се случи.Стефан просто бе грозен и никоя не искаше да общува с него.Разбира се,намериха се няколко кандидатки и правичката да ви кажа си бяха чисто и просто,комплексирани патки,които бяха решили,че хубавите пичове не ги харесват и ще се задоволят с някой грозник.А Стефан продължаваше да търси.Опитваше да заговори знойни красавици,кифли,снимани в тоалетната с кокоши дупета вместо устни,посредствени момичета с изкуствени снимки на някой плаж,заели странна поза,молещи за малко любов.Дебелани,които се бяха навлекли в тесни рокли,рок фенки,емо гърли,депресантки,танцьорки,които си мислеха,че изглеждат страхотно,а всъщност можеха да уплашат слепец,късно вечер.Интелектуалки,фризьорки,дукеси и откровенни простакеси.Сред предложенията за мъжка любов,отправени към нашия герой,имаше и съобщения които бяха просто трагични:"Все на мен ще се случи някой грозник да ми налети.","Не ме занимавай,сульо." и други такива красяха пощенската кутия на Стефан.В повечето пъти имаше откровенно мълчание.Сякаш "грозникът" не заслужаваше отговор.Към него се отнасяха като с презряно мекотело,въпреки,че се бе старал да изпише нещо оригинално и интересно.Виж,обаче под снимките на гъзетата с плочки и очила бъкаше с коментари,сърчица,еротични послания и откровенни призиви за горещи еротични нощи.Имаше дори скандали и разпри между участнички в сайта за въпросното "гъзИ".
Стефан бе поредната снимка в поредния сайт.Няколко байта информация.Няколко пиксела.Нищо повече.Никоя не се реши да погледне отвъд грозната снимка.А може би,Стефан не бе толкова грозен всъщност.Може би този човек има чувства и душа.Може би,той,както всички останали,просто иска да бъде обичан.Защо за всички нас,хората от другата страна на компютъра не съществуват.Свикнали сме да обиждаме,да псуваме,да ругаем,а не се замисляме,че човека отсреща вероятно е точно като нас.С мечти и желания.С надежди и усещания.Защо не можем да приемем,че когато сме в онлайн пространството,ние общуваме с реални хора,а не с предмети.Забавляваме се,избиваме собствените си комплекси,плюем по някой,който може би,един ден ще умре сам,като куче или ще спаси света.Пренебрегваме човешкото у хората и се задоволяваме да обиждаме някой,който за нас е просто един аватар.Малко информация,интерпретирана чрез монитора.Затваряме се в собствените си кутийки,отхвърляме всичко нормално и чисто.Оплюваме и съсипваме нечий живот без да го осъзнаваме дори.Имаше една стара приказка,за човека,който отишъл на гости на една мечка и се оплакал,че в леговището й мирише.Тогава мечката помолила човека да я удари с брадвата си по гърба.Човекът се противил,но в крайна сметка ударил мечката и отворил голяма,грозна рана.След година се видели и човека попитал как е раната.Тогава мечката му казала,че раната е зараснала много отдавна,но раната в душата й от злите човешки думи,все още стояла.Кървяща и миризлива.
Причината поради която пиша всичко това е,че Стефан си намери приятелка.Осем години по-късно.Честно казано,бях забравил за Стефан.Беше тотално отписан.Кауза пердута.Преди два дни,обаче го регистрирах в някакъв странен,хвърчащ сайт.Нещто като Фейсбук.И представете си изненадата ми,когато едно момиче,чисто и просто,хареса снимката на Стефан.И не само това.Въпреки,че Стефан я нахули и насмете без причина,тя му се извини най-чистосъдечно и поиска да си поговори с него.Това момиче погледна отвъд простата снимка.Отвъд килобайтите,отвъд кабелите,мониторите и отвъд границите на мрежата.Разбра,че зад тази снимка се крие много повече от обикновен грозник.Може би,все още има надежда за Стефановците.Те са там.Крият се от безкрайната паплач,маскирани по всевъзможен начин и очакват да се случи магията.Да срещнат подходящия човек.Точно както и всички онези Стефки,които са като приказни героини и сякаш съществуват само в приказките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар