Postmortem интервю с Никола Рачев.(Пълен вариант.)

Интервюиращ:Здравей,благодаря,че се съгласи да ни приемеш.

Никола:Аз ви благодаря,че сте тук.Рядко посрещам гости и ще ми бъде приятно да си поговорим.

И:Къде сме в момента?

Н:(усмихва се)У нас.

И: Къде е това у вас?

Н:Навсякъде и никъде.

И:С какво се занимаваш в момента?

Н:С по малко от всичко.Но основно съм това,което вие наричате „хранител“.Звучи малко смешно,но е най-елементарната дефиниция за момента.

И:Разкажи ни повече.

Н:Всеки човек си има един вид пазител.Някой,който помага в сериозни ситуации.И не само.

И:Повечето хора не вярват в това.Защо така?

Н:Проблема е,че пазителя се зарежда чрез вярата.Колкото по-силно вярва човекът,толкова по-силно е влиянието на пазителя в реалния свят.Ако не вярваш,просто няма как да разчиташ на помощ.

И:На кого си пазител?

Н:Не е само един човек.Много са.Няма как всеки да си има собствен пазител.Освен това много хора са изгубили вярата си до степен такава,че няма как пазителя да им помогне.В момента отговарям за цял дом за сираци.136 деца.Освен това,приятелите ми преживе,близките...

И:Трудно е да бъдеш Бог,така ли?

Н:О,не.Напротив.Много е лесно.Мога да бъда на стотици места едновременно.

И:Позволено ли ви е да се намесвате в съдбите на хората?

Н:Ние не се намесваме.Само леко коригираме съдбовната пътека.Не можеш да промениш съдбата си.Тя е предварително начертана.Позволени са само леки отклонения.

И:Кой отговаря за изчертаването на съдбата?

Н:Никой.Всъщност почти никой.Съдбата се генерира на случаен принцип и включва положение в обществото,външен вид,пол,IQ,призвание и така нататък.Всичко останало вече зависи изцяло от вас.

И:Тоест имаме правото на избор?

Н:Изборът ви отдавна е направен.Просто трябва да разберете защо сте го направили.Да проумеете първопричината и тогава вече ще имате възможност да промените избора си.

И:Как се генерира съдбата?

Н:Ето тук вече си имаме нещо наречено „Колелото на Късмета“.То генерира качества и положения.

И:Не разбирам.

Н:За да съм по-ясен,нека ви обясня на какъв принцип работи вселената.Всички хора се раждат,живеят и умират с цел.Целта е информация.Хората са потоци от информация в преходна обвивка.След като умре човек,той се връща към първоизточника на всичко живо.И донася със себе си информацията която е събрал докато е бил „жив“.Първоизточника има нужда информация,за да съществува.За това има добри и лоши хора.Всеки дава своя уникален принос.Вселената се разширява.С нея се разраства и популацията на планетата Земя.Заради нуждата от все повече информация,която да се връща към първоизточника.За това и цивилизацията ви търпи развитие.Защото информацията винаги трябва да се променя и обновява.

Във вселената има ред.Тоест не можем да оставим „Колелото на Късмета“ да генерира съдби на абсолютно случаен принцип.Понякога ни трябват повече добри хора.Понякога повече лоши.Човек се ражда с предварително изкована съдба.Живее,събира опит.След като умре,се връща при първоизточника,доставя нужния на вселената опит и отново се изпраща на земята.Във вселената нищо не се губи.Няма „Ад“ и „Рай“.Не и както вие си ги представяте.Абсолютно всички хора са равни и еднакво нужни.Човек не може да избяга от съдбата си.Така е създаден.Добрия понякога се опитва да бъде лош,но все не му се получава.А не разбира,че съдбата му е да бъде добър.

И:Беше се кръстил така в скайпа.“Колелото на Късмета“.Намираш ли го за иронично?

Н:Не.Винаги съм знаел,че около нас има нещо невидимо.Понякога можех да го усетя с всяка фибра на тялото си.

И:Но това не е честно.Би трябвало хората да имат правото сами да определят съдбата си.

Н:Никой,никога,никъде не е казвал,че трябва да е честно.Имат правото да определят как ще изживеят живота си.Дали ще изберат да бъдат щастливи или угнетени.Имат правото да избират в какво да вярват.

И:Тогава какво ще кажеш за Библията?Не е ли тя,която подпомага определянето на човешките ценности при повечето хора?

Н:(смее се)Само евреин може да напише книга,която да се продава 2000 години.Библията няма нищо общо.Повечето хора са създадени добри,за да не се унищожават с прекалено голяма скорост.Съдбата на цялата планета е предопределена за милиони години напред.Постигнат е идеален баланс между доброто и злото.

И:Сами ли сме?

Н:В тази вселена,да.Има още милиони вселени като вашата.Връзките между вселените се контролират строго.Понякога разрешаваме пътувания разбира се.Няма да забравя как бяхме изпратили човеци от друга вселена,за да помогнат със създаването на пирамидите в Гиза.На едната пирамида беше останал огромен отпечатък от палец.Стоя така 500 години.Добре,че го видяхме навреме,че кой знае какво щеше да стане.

И:Какво обичаш да правиш когато си на Земята?

Н:Обичам да се разхождам късно през нощта, точно в онази нулева точка от денонощието, когато всички нормални хора отдавна спят, а ранобудниците още не са станали. Тогава, когато нощните птици кроят планове за утре или правят равносметка за вчера, а по улицата минават само кучетата.Обичам да посещавам приятели и близки.

И:Усещат ли те когато си покрай тях?

Н:Мислят си,че усещат. Но усещането за присъствие е само спомен от някогашна близост, сънувано в отминал живот. Я чакай, наистина ли беше толкова отдавна? Не, въобще не... а наглото ехо на вътрешния глас пресипнало повтаря "да... да... да...". Защото ти си друг, те са други, а тяхното "аз" скита самотно по чернобелите коридори на живота.Реално аз съм там,но ме няма.

И:А човекът като цяло?

Н: Човекът съществува от началото на времето. А времето съществува от началото на човека.

Диалектически и логически - не, но метафизически - да. Словесното изражение на този извод е

само петно безсмислие, плаващо по повърхността на океана от смисъл. "Времето" е измислено от хората. Съзнанието може да изрази с думи, но никога не може да вникне истински в идеята, че "време" обективно няма. Има пространство и материя, които съществуват независимо от времето, защото преди тях е имало нещо, а след тях ще има друго. Пространството и материята просто ги има без никакво значение от кога до кога.Ограниченият човешки мозък има нужда от инструменти, чрез които да придава смисъл и оценка на промеждутъка между раждането си и собствената смърт. Тези инструменти са "времето" и "смисъла на живота".Човекът разделя това, което нарича "време", на периоди - за да може да обозре някаква негова невидима частичка и да я съпостави върху собсвената си фундаментална за галактиката значимост. Между условното начало и сега е "миналото", а "бъдещето" е от сега за напред. Само че това, което е сега, ще бъде минало,и то толкова скоро, че  също не може да бъде осъзнато. Ето защо без памет няма минало. Без въображение няма бъдеще. Самото време е рожба на вашите собствени възприятия. Извън човешкия мозък времето не съществува. На въпроса "колко дълго живях?" никой никога не си е отговорил, защото не е успял да си го зададе в точния момент. Иронично, а?

И:Какъв е смисъла на живота тогава?

Н:Човешкото съзнание бяга целенасочено от мисълта, че "всичко това е било напразно", че животът няма висша цел, че няма "божествен замисъл", че под повърхността няма нищо скрито. Затова всеки гледа да "търси смисъл", по възможност "смисли". "Има го ей така, просто защото го има, без причина" не върви. Защото всеки се страхува да признае, е животът просто го има и независимо от всичко започва и свършва.И така почти до безкрай. Истинският Живот като висша ценност се случва на безброй плоскости, и точно това е Човекът.

И:Защо хората са тъжни?

Н:Защото не разбират собствените си впечатления. Да разбираш собствените си впечатления е резултат на деформирана импресия.Като светлина, преминала през чаша нехомогенна смес, в определени моменти даден лъч преминава целият, после някой фотон бива блокиран от твърдо тяло в течността, после пък съвсем нищо не се вижда.

И:Какво ти липсва от живота на Земята?

Н:Липсва ми да подържа една обикновена книга.Това е.Да погаля кориците,да избърша прахта и да вдишам аромата на мастило и стотици години мъдрост.

И:А приятелите и близките?

Н:Винаги съм покрай тях.Няма как да  ми липсват.

И: Отговорът на Въпроса за Живота,Вселената и всичко останало?

Н:42 разбира се!

И:А Смъртта?

Н:Искате да кажете Смърт.Кой го знае къде се е запилял.Сигурно пак е при пчелите си.Успокояват го.Но мога да ви кажа,че е страхотен пич.Обаче не го бива на карти.

И:Последен въпрос.Предполагам няма да ни кажеш кой уби Кенеди?

Н:Бих могъл,но след това ще трябва да ви убия.

И:Хубаво е,че все още имаш своето прословуто чувство за хумор.

Н:Кой каза,че се шегувам?