Кой иска три желания?

Човекът бавно отвори очи ,след това се изправи и се изтупа от прахта.Хвърли празен и неразбиращ поглед към стария кабриолет паркиран встрани от пътя.Наоколо не се виждаше жива душа,за това реши да огледа сивия автомобил отблизо.Интериора не представляваше нищо особенно.Захабени седалки,волан и скоростен лост.Отвори жабката,но не намери вътре нищо освен бележки за химическо чистене.Седна в колата и пусна радиото.Отначало имаше само шум,но съвсем скоро улови някакъв глас.Не чуваше много добре заради смущенията.Продължи да настройва докато гласа не се избистри.Заприлича му на някаква викторина.Приятен мъжки глас подканваше участника срещу него да си пожелае нещо.Участникът обаче упорито мълчеше.Това продължи известно време.И точно тогава,Човекът в колата несъзнателно си пожела да знае кой е.Едва изрекъл желанието си на глас,чу водещия с приятния мъжки глас да казва:“Честито,вие изрекохте вашето второ желание!Но позволете да вметна учудващия факт,че вашето първо желание беше абсолютно същото.“

Някъде в бъдещето проблесна ярка светлина.Причината бе,огромната ядрена гъба издигаща се в небето.Една държава бе натиснала големия,червен бутон.Последваха я втора и трета,докато света не бе изпепелен.Години по-късно,когато човечеството изпълзя от бункерите и отново видя слънчевата светлина,човешкия род вече не бе същия.Причината се коренеше дълбоко в промяната на съзнанието и изкривяване на моралните ценности.След десетки години,прекарани под земята,хората бяха станали зли.Приеха злото като основна мерна единица,така както ние приемаме доброто.Вече нямаше божии заповеди.Важаха само законите на местните управители.И точно по същия начин,както в миналото,злите хора бяха съдени и поставяни в затвори,така и сега се съдеха добрите.Но думата „съд“ вече нямаше нищо общо с институцията някогашна.Сега всичко бе фиктивно.Беше разрешен лова на добри хора,а когато хванеха някой,по бързата процедура го пращаха да работи в мините или се гавреха с него по всевъзможни начини до неговата смърт.Гоненията на невинни целяха да изкоренят доброто в човешкия род,защото се вярваше,че така е правилно.

Джон бе именно един от тези добри хора.Късметът до сега бе на негова страна,но когато му се наложи да мине Теста на Омразата,го спипаха.Разбраха,че е добър и се опитаха да го очистят.Ловко се измъкна от своите нападатели и започна да лавира в дъжда от куршуми.Скри се в някаква изоставена сграда,а преследвачите се върнаха,за да вземат кучетата.Знаеше,че не му остава много време и трябва да изчезне.Продължи своя бяг докато не стигна до огромна видео стена,представляваща сбор от множество малки телевизори.На всеки телевизор се прожектираха зверства и насилия срещу Невинните.Джон погледна към един от екраните.Там някакъв дебел човек с брадва вървеше заплашително срещу напълно голо момиче.Наслаждаваше се на ужаса в очите и на писъците.Лигите му течаха,а в ръка носеше огромна брадва.След това замахна,а Джон извърна поглед.Дочу приглушени гласове.Двама мъже,влачеха момче.Когато видяха Джон,го подканиха да тръгне с тях,за да разпънат момчето.Джон отклони с оправданието,че е болен и му е зле.Болестите вече бяха нещо нормално,а лекарства имаха само най-влиятелните индивиди.Мъжете се засмяха и продължиха да влачат нещастното момче.Чудеше се,колко ли такива като него са останали на тази планета.Десет,двайсет,сто?Едно бе сигурно.Добрите хора този път наистина бяха на привършване.Продължи да бяга в нощта.Качи се на покрива на една сграда и се прехвърли на съседната с лъвски скок.Искаше да заличи следите си,за да не могат да го надушат кучетата.Стигна до следващата сграда,която бе сравнително далеч,но Джон реши,че ще успее.Засили се и подскочи.Сякаш на забавен кадър,ръба на блока започна да се приближава.Джон протегна ръка,колкото можа и само връхчетата на пръстите му,докоснаха заветната цел.След това продължи да пада.Тогава,сякаш времето спря.Виждаше колко бавно минават прозорците на различните етажи,покрай него.Погледна земята,а тя изглеждаше толкова далеч.Сякаш никога няма да я достигне.За секунда се уплаши,че ще остане така завинаги.Опита да изкрещи,но гласните му струни не реагираха.В този момент времето ускори своя бяг стократно.Всеизвестно е,че когато времето спре за момент,след това ускорява,за да достигне нормалната си скорост на движение.Удари цимента с тежестта на огромен,каменен блок.Неспособен да помръдне,остана да лежи на студената земя.Мракът го прегърна.

Когато Джон отвори очи,видя,че се намира в малък параклис.Не знаеше какво прави там.Последно си спомняше удара и болката.Сега,обаче се чувстваше добре.Мрачната фигура зад него се прокашля,за да привлече внимание.

„Извинете“ ,каза фигурата „не е културно да обръщате гръб на хората,които искат да разговарят с вас.“

Джон се извърна и погледна странника.Облечен в дълго,черно расо,висок и лицето му не се виждаше от качулката. „Кой си ти?“, попита.

„Смърт .“ ,отговори простичко фигурата,сетне млъкна,сякаш това изчерпваше напълно диалога между тях.

„О,значи съм ритнал камбаната“  – заяви Джон „ то се очакваше,след онова падане.“

„Всъщност,не си.“ – рече Смърт и пак млъкна.Джон го изгледа тъпо. “Трябва ли,да ти вадя думите с ченгел?“

„Не,просто ние не сме много сговорчиви.Свръхестествените същества искам да кажа.Виж,да минем на въпроса,че бързам.Значи работата е такава.Получаваш три желания.Казвай първото щото след малко съм на обезглавяване.“

„Ама защо аз?“  – заинати се Джон  –  „Защо точно три?Това Рая ли е?“

„Вие,смъртните с вашите вечни въпроси ще ме уморите просто.Схващаш ли?Уморите.Аз не мога да умра,ама все пак ще ми докарате сърдечен удар някой ден.Кой,какво,защо...нямам време и нерви да ти отговарям.Казвай си първото желание инак направо те засилвам където ти е мястото.“

Джон го изгледа смаяно.Замисли се за момент и след това изстреля бързо: „Искам всичко да е както беше преди войната!“  и си пое въздух.

„Много добре“ ,отговори Смърт „когато дойде ред на следващото ти желание ,сам ще се появя,за да го изпълня.Наслаждавай се на новия си живот.“

Джон не знаеше къде се намира.Отначало всичко му бе някак смътно познато,но и сякаш никога не го бе виждал.После се сети.Точно тук бе паднал от покрива.Но този път мястото бе тотално променено.Всичко бе красиво,блока бе в приятен маслинено зелен цвят,наоколо играеха деца,а небето бе синьо и без пукнато облаче.Стана и започна да се разхожда из този толкова любим и забравен свят.Не можеше да повярва,че отново вижда слънцето.На душата му бе леко.С удоволствие вдиша прекрасния утренен въздух.След това започна да танцува.Усмихваше се.Купи си хот-дог и го изяде с огромна наслада.Така прекара известно време,наслаждавайки се на отдавна забравените малки радости.Неща,които някога не бяха оценявани и бяха приемани за даденост.И както се разхождаше из някакъв парк и се опитваше да запамети всяко кътче от природата,усети силен удар с тъп предмет по тила.След това припадна.

Когато се освести,видя прашния път,сивото кабрио и пусна радиото.Пожела си да си спомни кой е и когато това се случи,Смърт се появи на седалката до него.Джон изгледа мрачно фигурата.

„Не можа ли просто да дойдеш и да ми кажеш кой съм?“

„А,да.И пак да ми задаваш тъпи въпроси.Благодаря.Виж,че и така може.Даже и едно желание си пожела.Айде казвай и третото и да си ходя.“

„Смърт,защо ме излъга,че второто желание е същото като първото?Направо ми изкара акъла.“

„Ами,такова,нали знаеш.Аз съм Смърт.От мен се очаква да бъда драматичен.“

„Какво стана с мен?“ – поинтересува се Джон.

„Ами приключиха те.Така се заблея да душиш природата,че не усети двамата престъпници,които вървяха по петите ти.Искаха да те ограбят,но те удариха твърде силно и ти умря.Забавно,нали?“

„Никак даже не е забавно.Сега какво да си пожелая?Пак да се върна там и пак да е ме убие някой тъпанар?Не искам.Искам всички хора по света да станат добри,тогава.“

Смърт поклати отрицателно глава. „Това е невъзможно.Трябва да има баланс в тази вселена.Не може всички да са добри или лоши.Инак законите ще бъдат нарушени и всичко ще изчезне в безкрайния мрак.Пожелай си нещо друго.“

„Но те избиваха добрите хора.Искаха да ги изтребят до един.И бяха напът да го направят!“  – възмути се Джон.

„Виж,моето момче,ще бъда откровен с теб.Не съм връщал времето назад.Това е невъзможно.Понятието време не съществува във вселената.Има само причина и ефект от причината.Ти беше в един паралелен свят.На Земята все още избиват добрите хора.Но е невъзможно да ги изтребят всички,защото такива са законите.Един ден,някой истински Добър,който притежава способността да обича,ще поведе малкото останали към битка и баланса отново ще бъде възстановен.“

Джон помисли,след това вдигна очи и каза: “Искам да съм този човек.“

Смърт се усмихна. Джон не видя усмивката,но някак знаеше,че е там. “Нека бъде волята ти,Човеко. Сигурен бях,че сме направили правилния избор.....“

Години след това,един Човек започна Свещенната Война срещу злото и победи,но това е друга история и ще бъде разказана друг път.