- Здравейте и добре дошли на нашата туристическа обиколка
на София.София е един прекрасен град, заповядайте, настанете се удобно. Ще бъде
прекрасна разходка, а времето е повече от отлично!
Репликите принадлежаха на млада, екзалтирана жена с
видима възраст около трийсетте. Беше облечена в бяла рокля на цветя, носеше
малки очила и косата й беше вързана на кок. Изглеждаше като излязла от филм с
Хъмфри Богарт. Държеше микрофона по малко странен начин, който говореше или за форма
на артрит или за доста дълга липса на мъж в живота й. Двайсетина холандски
бабички я изгледаха любопитно, а дебелия шофьор се опита да намести тумбака си
между себе си и волана. В автобуса вонеше на смърт и на евтин сапун. Климатика
беше решил да си вземе почивен ден и проявяваше пълна незаинтересованост към
протестите на пътниците. Когато най – накрая, автобуса потегли, въздуха направи
няколко пируета из подвижната гробница и спаси 4-5 бабички от сигурна смърт.
Младата жена с очилата, започна да дрънка глупости по
микрофона с лек фалцет, докато се олюляваше и се стараеше да запази равновесие.
Беше застанала пред пътниците, за да могат да се наслаждават на цялото й
великолепие.
- София, е един от най-добрите градове за живеене в
Европа – започна тя – тук можете да се насладите на най – чистия въздух и
страхотната атмосфера на града.
-Това според кого? – прекъсна я някаква
дъртофелница.Бабчето държеше да знае от кого изтича информацията и дали е
достоверна.
-Ами, според нашите медии разбира се. Те винаги отразяват
действителността такава каквато е. Или поне така казват в началото на всяка
емисия новини. А аз им вярвам, защото никога не съм имала повод да се съмнявам
в тях. Не е като някой да им плаща, за да говорят измислици в ефир, това би
било безумие. – изкиска се нервно тя.
- А какви са тези каруци по улиците? Не е ли опасно за
тях и за водачите им? – обади се друга бабичка.
- Ооо, ами това са най - обикновени цигани. Те така си се
придвижват. Вижте, ние в България сме толерантни хора и разрешаваме всеки да си
прави каквото си поиска. Уважаваме решението на малцинствата да се движат най -
икономично. Всъщност, всички ние, трябва да взимаме пример от тях. Заради
такива като тези невероятни хора, въздуха ни е толкова чист и хубав. Освен
това, те допринасят със своя колорит и био – еко – природо – съобразен начин на
живот. Грижат се за животните, допринасят за размножаването на вида им, и
спестяват пари на фирмите за почистване, като връщат и предават вторични
суровини на специализираните пунктове. – дамата с микрофона ставаше все
по-нервна.
- Но вътре има деца. Ами ако ги блъсне кола? А онзи кон,
току що се изсра на средата на пътното платно. Даже през лайното минаха няколко
коли. Не може така.
- Ама моля ви, въобще не се притеснявайте. Нашите водачи
са най-внимателните и способни водачи в Европа. Никога не биха блъснали кофа за
смет, да не говорим за каруца.
- Ама онези двамата се блъснаха! И сега се бият!
-Ооо, ами имате късмета да видите нещо изключително
рядко.Големи късметлии сте, ей! Това е по – рядко явление от северно сияние над
Африка.Освен това - продължи младата жена - като разнасят конските био
продукти, автомобилите подпомагат цъфтежа на разни дървета, тревички и тем
подобни. От там се увеличава популацията на редки видове насекоми. За това в
България въздуха е толкова чист.
- Усетихме насекомите – изфъфли друго бабе. – Нещо ме
ухапа, обаче нито един доктор, не можа да определи какво е. Явно наистина имате
уникални видове.
- Така е, Дарвин би се чувствал тук като в Рая. А сега
минаваме по жълтите павета.
- Ууух, защо друса толкова? Падна ми ченето.
- Ами, това са павета, госпожо. Нормално е да друса.
- А защо не ги махнете. Все пак тук трафика е доста
сериозен. Сигурно на никой не му е приятно да се друса?
- Не можем да ги махнем, госпожо. Те са част от
националното ни наследство и ние се гордеем с тях. Паветата определят истинския
софиянец.
- Но те са морално остарели като пътна настилка.Освен
това създават предпоставки за катастрофи, правени са за коне и каруци. И защо
поне не ги изправите, за бога? Всичките са хлътнали и криви.
- Не можем да ги изправим – нацупи се жената с микрофона –
защото това ще наруши тяхната цялост. А те стоят тук от десетилетия. Освен
това, такива вече не се произвеждат. Това е дългогодишна история, а ние не
бихме искали да се намесваме в историята.
Автобуса продължи да се друса по неравната, недъгава и
гнусна настилка. Скоро достигнаха до голяма група хора, които скандираха нещо.
- А сега, моля обърнете внимание на една от главните
атракции на нашия прекрасен град. Това е протест срещу правителството или както
ние нежно го наричаме „Танцувай с мен“. Продължава вече повече от седем години
и се е превърнал в нещо като нарицателно за България. Никой не помни защо и как
е започнал този протест, но в момента тук идват различни хора, за да покажат
оригинални идеи и, за да покрещят срещу правителството. Не пречат на никой и
така да се каже, избиват напрежението от тежкия работен ден. Никъде другаде
няма да видите такова нещо. Спестяваме доста пари от психиатри и намаляха
самоубийствата в страната.
- Но те хвърлят яйца по парламента ви.
- Разбира се, това е тяхно право. Вътре и без това няма
никой. Депутатите не идват много-много на работа. Прекалено добре сме устроени
и няма кой знае какво за правене в парламента. Пък и така се откриват нови
работни места, защото някой трябва да чисти яйцата.
- А защо някакви хора с каски започнаха да ги удрят?
- О, ами това са полицаи. Все пак и полицаите трябва да
избиват напрежението нанякъде. Липсва престъпност госпожо. За това бият
протестиращите. Хем и да не излизат от форма. Всичко е в един идеален кръговрат.
- А тези пенсионери? Защо подскачат около някакъв тип,
който се опитва да пее?
- Ама, моля ви се, как така „опитва“? Това е Мишо Шамара,
виден изпълнител и революционер. Той прави контрапротест в полза на
правителството. Текстовете на песните му са вдъхнали вяра и сила на много
българи.
- НО ТЕЗИ ТЕКСТОВЕ СА ПРОВОКАТИВНИ. ТОЙ ПЕЕ ЗА ЛЕКИ ЖЕНИ,
НАСИЛИЕ И НАРКОТИЦИ. – репликата принадлежеше на баба Минка, българка живееща в
Холандия от доста години, която все още поназнайваше малко български и понеже
недочуваше, говореше на малко по-висок тон.
- Това госпожо, е само привидно. Между редовете трябва да
четете, между редовете. Всъщност текстовете му говорят за тежкото ни
политическо минало. „Курвите“ са бившите управляващи от пожарникарското
отделение на Долно Нанагорнище. „Наркотиците“ са лъжите с които политиците ни
приспиваха, а „насилието“ е волята за борба на българския малък човек.
- ДОБРЕ! – изкрещя отново Минка.
Продължиха да се движат по някакъв булевард. Една бабичка
намести очилата си и попита:
- Извинете, това, ограденото с метални колове, бодлива
тел и електрическа ограда какво е?
- Това са ни автобусните спирки – весело изчурулика
очилатата дама. – Разбирате ли, понеже сме свръх предпазливи и не бихме искали
някой да бъде ранен от случайно връхлетяла отгоре му кола, заградихме спирките.
– жената с микрофона въздъхна. Това,че казваше истината, не значеше, че не лъже.
- Ама някакво куче, току що, умря от токов удар. Не ви ли
е страх да не би някое дете да пипне оградата? А ,като стана дума за кучета,
защо са толкова много?
- Веднага ви разяснявам. Кучетата служат, за да не пипат
оградата децата. Един вид – за назидание. Кучето като го удари тока и децата
разбират какво може да им се случи и не пипат жиците.
- Но това е нехуманно!
- Напротив, госпожо. Хората са живи, здрави и се чувстват
добре. Пък и така има безплатна храна за други биологически видове. За това
въздуха ни е толкова чист.
- Не са ли ви много бездомните и клошарите? За последните
20 минути видях десет бездомника.
- Това не са бездомници, а полицаи под прикритие.
- Е, щом всички знаят, че са полицаи под прикритие, какъв
е смисъла от прикритието?
- Амии... – занервничи пак дамата с очилата и роклята на
цветя – така пестим от патрулки и униформи. За това въздуха е толкова чист. Пък
и все се намира по някой престъпник, който не знае.
В този момент една от бабичките не издържа на задухата и
припадна. Другите се засуетиха около нея, а шофьора тежко въздъхна и подкара
изнемощелия автобус към Орландовци.
