Забавните приключения на чичо Митко.

Нещо което изрових в един руски форум.
Превода е мой.
Приятно четене :)))
Тази история започва с това, че в едно от малките блокчета на уличка „Иван Вазов“ изчезнала водата. Както се полага, дошли работници, изкопали с багер дълбока два метра дупка, започнали да търсят тръбите, но не ги намерили. Работливите работници дружно погледнали в ямата, огорчили се, изплюли се вътре по един път и решили да приключат с археологията до следващия ден. Късно вечерта на същия ден, се прибирал чичо Митко и успял да падне в ямата...
След като се оказал на дъното, чичо Митко поискал да се измъкне на свобода, но претърпял неуспех. Чичо Митко започнал силно да вика за помощ, както и трябва да се прави в случай на падане в яма. Знаете какво трябва да се вика. Няма да употребявам тези думи.
От звуците на родната реч, омайна и сладка, се събудили съседите и се напоказали по терасите с цел по-добро разбиране на източника на зашеметяващите транслации. Живо същество, попаднало в яма, винаги предизвиква най-жив интерес у своите събратя. Всички искат да разберат как точно ще се измъкне. Ако съществото може да псува цветисто, шоуто става по-интересно от Биг Брадър и Къци Вапцаров едновременно. После от блока излязъл чичо Борко и протегнал на многострадалния чичо Митко ръка за помощ. Чичо Митко поел протегнатата за помощ ръка, дръпнал я и я съборил върху себе си. Двамата започнали да крещят в дует, макар и с леки разминавания. Чичо Митко обвинил чичо Борко в нестабилност. Чичо Борко от своя страна, също намерил някакви аргументи, много убедителни, основно относящи се за генетичния ущърб на чичо Митко. После намерили общ език, единия се качил на гърба на другия и бавничко се измъкнали на повърхността на планетата. Зрителите по терасите, очакващи по-сериозен обрат в тази драма, се разотишли с разочарование.
На следващия ден, следобяд, работниците с багера се завърнали. Оказало се, че на предния ден са копали на грешното място. Това го разбрали защото нищо не намерили. Закопали въпросната яма и разкопали нова, този път от другата страна на улицата. На дълбочина от половин метър, започнали да намират признаци за погребана цивилизация, а по-точно, телефонен кабел. Кабелът паднал в жертва, преди да го забележат.
След кратко обсъждане, било прието решение да спрат до тук и да си заминат, понеже вече било късно, а всички знаем, че сложните решения се взимат по-добре на свежа глава.
Вече се досетихте, нали? Късно вечерта чичо Митко се прибирал вкъщи...
Той отлично помнел, че на повърхността на земната кора зее двуметрово отверстие и решил да заобиколи проклетото нещо. Сутринта, когато излизал от тях, дупката била все още на мястото си, а от другата страна нямало нищо. Чичо Митко не знаел, че в негово отсъствие, работниците сменили местата на дупките.
Той паднал на дъното на ямата и намерил там скъсания телефонен кабел. Ако някой не знае, в момента на обаждане, напрежението в телефонната линия достига доста сериозните 110 волта, което и обяснява ключа към загадката, защо свързочниците не обичат да заголват кабел със зъби. Чичо Митко, в своето падение, напипал кабела с ръце. Така се случило, че в този момент, някой се опитвал да се свърже с къщата на уличка „Иван Вазов“. Тъй като кабела е бил повреден, обаждането не достигнало до своя абонат. Достигнало, обаче до чичо Митко.
Някога, много отдавна, чичо Митко получил електротехническо обрзование в ТУ и там му разказали какво да прави ако се е случило кратко съединение между човека и електричеството. Сега, полученото образование му помогнало. Чичо Митко издал звуци, които можели да определят връзката между него и възбудена телефонна линия. Този път не му потрябвала помоща на чичо Борко, за да се измъкне от ямата. След като получил бодър заряд, чичо Митко с един скок удържал убедителна победа над гравитацията. Предишната яма поне била по-безопасна.
След като се оказал извън ямата, чичо Митко наложил над археолозите такова витиевато проклятие, че Тутанкамон би умрял от завист още веднъж. Целия останал път до дома си, чичо Митко извършил подпирайки се на стената с една ръка и опипвайки почвата пред себе си с крак. Дори като влязъл във входа, за всеки случай проверявал всяко стъпало. Вече не бил сигурен в нищо.
На следващия ден, точно по обяд, до блокчето на улица „Иван Вазов“ се завърнали работниците с багера. Искали да затрупат ямата от предния ден, но в нея седели озлобени телефонисти от местната телефонна станция. Били мноого сърдити. Получил се конфликт, а телефонистите предложили на работниците да търсят тръбите си на друго място, близо до фалопиевите на роднините си.
Работниците решили да не ходят толкова далеч и просто изпокапи още един трап на пет метра вляво. Този път, тръбите били намерени. Работниците много се зарадвали и увлечени в своята работа, изкопали траншея (дълъг тесен и дълбок ров) с цел да виждат по-добре тръбите си. Траншеята пресичала тротоара и дори стигала до асфалта. За удобство на пешеходците, през нея бил сложен мост, състоящ се от три дъски. Долу, под дъските, блещукал Суецкия канал.
Както винаги, късно вечер, чичо Митко вървял към дома си.
Работния ден на електротехника завършва точно в шест-нула-нула и след това, чичо Митко е свободен като Владо Кузов след излежаване на присъда. Така се случило, обаче, че на чичо Митко, точно в този ден му дали заплата. Електротехника е слаб духом човек. Той не може да се противи на изкушението да не си купи половинка и да не я употреби вътрешно. За това, чичо Митко се прибирал по малките часове.
Бил мрачен час, в небето светела луната и пред чичо Митко внезапно, осветена от лунната светлина, се появила траншея.
Ако се беше появила, по-рано, чичо Митко без да се колебае би паднал в нея. Но днес, всички сетива на чичо Митко били изострени. Той знаел колко подли могат да бъдат тръбокопачите и бил морално готов за всякакви удари. Чичо Митко минал по мостчето, грациозно като Мис Вселена на подиума, само дето била брадясала и подпийнала. Като се оказал от другата страна на подума, чичо Митко възкликнал:
- Ха! Този път ви прецаках, къртици скапани.
Когато мъдрият цар Соломон произнесъл репликата „Гордостта предшества падението“, той имал впредвид точно чичо Митко. Заслепен от гордост, чичо Митко направил няколко крачки движейки се назад, без да гледа пред себе си и пак паднал в дупката с телефонния кабел.
Буквално след няколко секунди, за това негово приключение разбрал целия блок. Падайки, чичо Митко счупил нещо силно чупливо и в своя вик успял да вложи цялата експресия на която е способен 40 годишен електротехник.
По терасите се появили заинтересовани съседи. По отделните звуци и словосъчетания, те успяли да разберат какво точно се случва и извикали линейка. Докато въпросната линейка пътувала към пресечката, чичо Митко успял да обогати българския език с шест нови глаголни прилагателни и да даде падежни форми по единайсет различни начина на думата „дупка“.
Дошъл лекар, светнал с фаровете на линейката в дупката, поразил се колко ниско може да падне човек, извлякъл чичо Митко от ямата и красиво му оформил гипса.
През следващите два месеца, чичо Митко със своите бели, кръгли форми напомнял за порцеланова ваза. Първата седмица мъчително му се искало да пийне нещо твърдо, останалото време го прекарвал в опити да се почеше.
Седмица по-късно, 8 номера надолу по същата улица, изчезнала водата.
Дошли багеристи да търсят тръбите.
Не ги намерили...